автор: Izabella

Искам твоето ухание
на дъжд и буря
и мъгла...
Ухание
на обожание,
на стаст, копнеж
и на тъга.

Искам твоето ухание,
на покорство и вина,
ухание
на приказно
сияние,
на суета и бягство
и вина.

Искам твоето ухание
И търся го
и го измивам след това.
И помня го,
и го забравям
и пазя го
и го създавам.

И провокира ме,
и съжалявам,
че ту го имам-
ту го нямам.
Уханието ти
ме подлудява
и ме убива
и ме съживява....


Съзнанието ми
е онемяло
от очакване
и аз притихнала
се сливам със нощта,
и тръпна със луната
моя сляпата,
уханието ти
да ме осмисли
след това......