ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 865
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 866
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |    Разговор с камъка - Вислава Шимборска Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Искам да влезна в твоята вътрешност,
да се огледам наоколо,
да те поема като дъх.
- Иди си - казва камъка. -
Аз съм плътно затворен.
Дори разбити на части
ще бъдем плътно затворени.
Дори стрити на пясък
никого не ще пуснем.
Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Идвам с чисто любопитство.
Живота за него е единствен шанс.
Имам намерение да се разходя през твоя замък,
а после да посетя още и листа и капка вода.
Малко време имам за това.
Моята смъртност би трябвало да те трогне.
- Аз съм от камък - казва камъка -
и по необходимост трябва да съм сериозен.
Отивай си.
Нямам мускули за смях.
Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Чула съм, че в теб има големи пусти зали,
не видяни, красиви напразно,
глухи без ехо на ничии стъпки.
Признай си, че сам ти малко за това знаеш.
- Големи и пусти зали - казва камъка -
но в тях няма място.
Красиви, може би, но извън вкуса
на твоите бедни чувства.
Можеш да ме познаеш, никога не ще ме узнаеш.
С цялата повърхност се обръщам към теб,
а с цялата си вътрешност лежа обърнат.
Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не търся в тебе приют завинаги.
Не съм нещастна.
Не съм бездомна.
Моят свят си заслужава да се върна.
Ще влезна и излезна с празни ръце.
И за доказателство, че наистина съм била,
няма да дам нищо освен думи,
на които никой няма да повярва.
- Няма да влезнеш - казва камъка. -
Липсва ти чувство за участ.
Дори поглед изострен до всевиждащ
за нищо няма да ти послужи без чувство за участие.
Няма да влезнеш, едва имаш намерение за това чувство,
едва зародиш, само въображение.
Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не мога да чакам два хиляди века
за да влезна под твоята стряха.
- Ако не ми вярваш - казва камъка -
обърни се към листа, ще ти каже същото, което и аз.
Към капката вода, ще каже както листа.
На края запитай косъм от собствената си глава.
Смях ме напушва, смях, огромен смях,
който да се смея не умея.
Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
- Нямам врата - казва камъка.
Публикувано от BlackCat на 05.04.2006 @ 09:20:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разговор с камъка - Вислава Шимборска" | Вход | 15 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от rajsun на 05.04.2006 @ 09:32:55
(Профил | Изпрати бележка) | Това си го писал хиляда години)))))
Поздрав! |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.04.2006 @ 09:52:24
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | Rozmowa z kamieniem
Wisława Szymborska
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
Chcę wejść do twego wnętrza,
rozejrzeć się dokoła,
nabrać ciebie jak tchu.
- Odejdź - mówi kamień. -
Jestem szczelnie zamknięty.
Nawet rozbite na częsci
będziemy szczelnie zamknięte.
Nawet starte na piasek
nie wpuścimy nikogo.
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
Przychodzę z ciekawości czystej.
Życie jest dla niej jedyną okazją.
Zamierzam przejść się po twoim pałacu,
a potem jeszcze zwiedzić liść i krople wody.
Niewiele czasu na to wszystko mam.
Moja śmiertelność powinna Cię wzruszyć.
- Jestem z kamienia - mówi kamień -
i z konieczności muszę zachować powagę.
Odejdź stąd.
Nie mam mięśni śmiechu.
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
Słyszałam że są w tobie wielkie puste sale,
nie oglądane, piękne nadaremnie,
gluche, bez echa czyichkolwiek kroków.
Przyznaj, że sam niedużo o tym wiesz.
- Wielkie i puste sale - mówi kamień -
ale w nich miejsca nie ma.
Piękne, być może, ale poza gustem
twoich ubogich zmysłów.
Możesz mnie poznać, nie zaznasz mnie nigdy.
Całą powierzchnią zwracam się ku tobie,
a całym wnętrzem leżę odwrócony.
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
Nie szukam w tobie przytułku na wieczność.
Nie jestem nieszczęśliwa.
Nie jestem bezdomna.
Mój świat jest wart powrotu.
Wejdę i wyjdę z pustymi rękami.
A na dowód, że byłam prawdziwie obecna,
nie przedstawię niczego prócz słów,
którym nikt nie da wiary.
- Nie wejdziesz - mówi kamień. -
Brak ci zmysłu udziału.
Nawet wzrok wyostrzony aż do wszechwidzenia
nie przyda ci się na nic bez zmysłu udziału.
Nie wejdziesz, masz zaledwie zamysł tego zmysłu,
ledwie jego zawiązek, wyobraźnię.
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
Nie mogę czekać dwóch tysięcy wieków
na wejście pod twój dach.
- Jeżeli mi nie wierzysz - mówi kamień -
zwróć się do liścia, powie to, co ja.
Do kropli wody, powie to, co liść.
Na koniec spytaj włosa z własnej głowy.
śmiech mnie rozpiera, śmiech, olbrzymi śmiech,
którym śmiac się nie umiem.
Pukam do drzwi kamienia.
- To ja, wpuść mnie.
- Nie mam drzwi - mówi kamień.
Wisława Szymborska |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от libra на 05.04.2006 @ 10:00:49
(Профил | Изпрати бележка) | sradev, великолепно е!!
страхотен превод, влязох специално да ти напиша коментар и едно 5 от мен
само "стряха" не ми се вмества в общото звучене, но не ми е познат езика на авторката и ти си преводача и така
..
|
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 05.04.2006 @ 10:33:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) това направо пренаписва Библията: "Не чукай на врати, които не са врати" ... оригинално и чувствено, така е, всеки за другия е ... камък ... непознаваем ... ;)))))) |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от copie на 05.04.2006 @ 11:19:53
(Профил | Изпрати бележка) | | !!! Уникално! Божеееее, направо се чудя защо изобщо мъча думите... :( |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 05.04.2006 @ 11:56:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com | moite pochitaniq!
neveroqtno krasivo si predal dumite i ideqta, dokolkoto moga da q dolovq v originala....
"Моята смъртност би трябвало да те трогне.
......................
- Нямам врата."
blagodarq, che me syprikosnovi s tozi tekst, sradev!
haresvam kak precizno se vihrish sred dumite!
|
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от pc_indi на 06.04.2006 @ 00:00:08
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Наистина невероятен стих!
Истинско доказателство,че Материята е недостъпна за Човека.
Поздрави!Много ми хареса! |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от radi_radev19441944 на 06.04.2006 @ 01:15:05
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | В такива моменти правя засечка.
Благодаря ти , че си се постарал да го преведеш.
Ами то е свръхестествено. |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от I_naistina на 06.04.2006 @ 08:13:53
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | ..............
Не мога и да си представя сигурно какво е да четеш поезия като тази в оригинал, но преводът е изключителен...
НЯМАМ ДУМИ!!
освен да ти благодаря, всичко друго, което кажа ще е безсмислено!!
та.. Благодаря! |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от aksioma на 06.04.2006 @ 23:26:09
(Профил | Изпрати бележка) | превода е на ниво!
поздрав! |
Re: Разговор с камъка - Вислава Шимборска
от Ufff на 11.06.2006 @ 22:35:57
(Профил | Изпрати бележка) | Превеждай още, плз!
От много езици. |
|  |
Начало
ХуЛитери
