автор: lady_dreamer

Прекарах два дена в стаята на хотела без да излизам дори за храна. Имах нужда да остана сам и да обмисля подробно последните събития. Чувствах се като аутсайдер. За света бях мъртъв и все пак не бях
. Това ме объркваше. Какво точно се беше случило? Как така уж бях умрял, а оживях. Лично аз се чувствах, като че ли бях спал. Нищо особено. Не се чувствах различен. Предсказателят беше така добър да ми обясни какво всъщност се беше случило с мен след сблъсъка с колата.
Нормално човешко тяло би загинало, но на нас не ни е отредена подобна смърт. Сблъсъкът е предизвикал в тялото ми реакция, при която то е спряло бавно всичките си функции за време, достатъчно за лекарите да установят клиничната ми смърт. След това са ме сложили в моргата, където тъмнината, която ме е обгърнала, е изиграла ролята на сигнал "теренът е чист - действай", с което то е активирало, пак така бавно, нормалните си функции.
Това ми беше достатъчно на този етап, макар че осъзнавах, че медицината не познава подобно явление. Сега по-важното беше да реша какво да правя от тук нататък. Не можех да се свържа с близките си, нито да говоря с приятели и познати. Така щях да наруша Законите на Съдбата, защото щеше да се наложи да им давам обяснения как така съм жив, след като са ме обявили за мъртъв. Трябваше да стоя далече от Германия, Италия и най-вече Великобритания, където бяха родителите ми. Все пак не исках да напускам континента, за да мога по-лесно да се осведомявам за тях, макар и през по-дълги периоди. Затова реших да замина за България. Това беше достатъчно далече и щях да съм неизвестен за местните. И все пак не бях забравил за Нина Чиполи - момичето от Италия. Вече беше приключила с лечението си и беше кандидатствала в медицинското училище в Рим. Трябваше да продължа да я финансирам, но това вече не можеше да става от мое име.
Върнах се в Англия. Смених си името и си изкарах нов паспорт. След това открих сметка на новото си име - Майкъл Фулкасъл. Изпратих телеграма в медицинското училище в Рим, че поради финансови причини Дейвид Конърфийлд (т.е. моя милост) прехвърля финансирането на учението на госпожица Нина Чиполи на г-н Майкъл Фулкасъл, който поема задължението да плаща всичките й разходи до завършването на училището.
Писах и лично на Нина, но с новото си име, за промяната. Дадох й нов адрес - пощенска кутия в Швейцария, където можеше да уведомява "новия си покровител", ако й е нужно нещо и да пише на "стария", на когото г-н Фулкасъл ще предава писмата. Уредих периодично писмата от пощенската кутия да се препращат в България на адрес бул."България", бл.6, вх.Б, ап.13, гр. Ра__. Този град избрах, за да се скрия за няколко десетилетия от света. Но май не се скрих добре…

Ра__ е малък град с 40 000 души население и невероятно красив център. Хората в него представляват цялата гама от човешки характери и настроения, които можете да си представите. Те могат да бъдат колкото любезни и гостоприемни, толкова и потайни, и лицемерни, но това зависи изцяло от тях. Като цяло бих могъл да кажа, че гражданите на този малък град са отворени за всичко ново, красиво и различно. Тук често се носят клюки и слухове, за които по-разумните не подават ухо. Все пак мога да кажа, че тук можеш да живееш тихо и спокойно, необезпокояван от излишни тревоги.
Лятно време вечерните разходки по Ларгото - централния площад на града, са любимото занимание на неговите жители. В горещите вечери, след още по-горещите дни на лятната жега, фонтаните на площада разхлаждат хората като пръскат капки вода наоколо и придават спокойствие с монотонния шум от падащата наоколо вода. Възрастните си почиват, докато щастливите гласове на децата огласят площада дълго след залез слънце, когато уличните лампи, неоновите светлини на заведенията и отразяващата вода са единствените източници на светлина наоколо.
В този град останах пет години, през които имах както красиви така и тъжни моменти. Работех като администратор в Интернет клуб и преводач от английски на български и от български на английски. Преди това, разбира се, трябваше да науча българския. След година адаптация и още една на спокоен живот, в който разделях времето си между преводачеството и администрирането на компютри, особените ми дарби отново се проявиха и започнах да се сблъсквам с много трудности в стремежа си да запазя анонимността си…