 |  На една... приятелка
"Няма ненаказано добро"
Еврейска поговорка
Трудно, много трудно се лекувам от раните -
признавам, не съм съвършена,
но пък самотата не може да е оправдание
за собствената ни непочтеност...
Аз не знам как ме гледаш в очите,
а си бъркала тайно в света ми,
зад гърба ми да късаш от последния залък -
ти, която беше наясно за мен какво означаваше.
Категорично не е само твоя вината,
но другите не знаят за ръбовете ми на оцеляване
точно без него, този мой въздух...
Не, самотата не е оправдание!
Та нали бях до теб, самата аз в бездната -
да те вдигам, да не се предаваш!
Питаш ли се какво ми е струвало?
Питаш ли се, кажи?! Едва ли...
Не дотежа ли на съвестта ти цялото криене?
Не обяснявай, че щяло да ме заболи.
Тогава защо го допусна? Защо си го позволяваше?!
Било невинно... Моля те, недей!
Моят живот не е шахматна партия -
ако я изгубиш, няма шанс да започнеш отначало.
Самотата не е оправдание,
и сърцето ми не е пешка, която да смениш за дама,
за да спасиш себе си в миг на отчаяние.
То беше и твоя отговорност, трябваше да го пазиш.
Не искам да те наказвам чрез думите -
нищо, че в момента ми е нужно,
защото съм човек, и съм отровена!
Затова е по-добре да си тръгна...
Познавам се немалко - забравям лошото,
но ми трябва време. Години...
Нека Бог да те пази, бъди здрава!
И опитай да си щастлива.
Публикувано от BlackCat на 04.04.2006 @ 12:21:44
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ендшпил" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ендшпил
от angar на 04.04.2006 @ 13:30:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много силно стихотворение, израз на много силни чувства!
Не само самотата не е оправдание. Няма оправдание за неблагодарността, за непризнателността! Единствено непризнателният няма да изкупи греха си - казват индийците.
Но, че “Няма ненаказано добро!”, не е вярно. Правилото е, че всяко добро поражда ново добро; този на когото са направили добро от своя страна прави добро - на някой друг, и пдоброто е безсмъртно.
|
Re: Ендшпил
от kamik на 04.04.2006 @ 15:32:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Безсмъртно е ! Но твърде често го наказват...съжалявам,че се е случило ...но пък най-често така се раждат хубавите стихотворения.Поздрави! |
]
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 20:42:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Безсмъртно е доброто, да! И аз твърдо залагам на него, и се чувствам прекрасно, когато го “причинявам”. Само където понякога ни го наказват, както отбеляза, но... нещата от живота. И ние сме го правили – няма безгрешни в същия този живот. Затова поне нека се спрем и не отвръщаме на удара.
Заради душата на другия. И заради нашата собствена. Смятам, че успях.
Абе хубави стихове! С удоволствие ще ги харижа на всеки, който напира да пише такива, а аз кротко ще си преживявам с по-слабоватата, сиропирана от сладост и щастлива поезия - имам и такава, ако искаш да знаеш...хаха... ама кой ме пита, кой...:)...
Благодарности за вниманието, Кам!
|
]
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 20:34:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да, силни са чувствата (отразяват се и в стиховете), и аз МНОГО държа на тях...
Знаеш ли, когато за първи път се сблъсках с тази поговорка, бях сериозно впечатлена от нея и се зарових надълбоко – в себе си, в преживяното, а и не само. Оказва се вярна... И да, разбира се, че не е съвсем така – съвършено справедливо отбелязваш: доброто води до ново добро, и е факт.
Тоест... не знам дали ти е направило впечатление, че в мъдростите (поне според мен) има много истина (нормално е, щом са хилядолетни мъдрости), но те никога не са една абсолютна истина. И не могат да бъдат. И не е редно да им робуваме и подреждаме живота си спрямо тях. Редно е да го подредим спрямо истината в себе си, а мъдростите само да дават допълнителна храна за собствените ни личности.
Отплеснах се, прости... С благодарност за хубавия коментар!
|
]
Re: Ендшпил
от pc_indi на 04.04.2006 @ 16:56:00
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Така си е...
Ще ти мине,а и живота ще те компенсира по друг начин-винаги има равновесие.Жалко за нея,че те е изгубила и е изостанала с житейските уроци.
На теб-поздрави за стиха и за силата! |
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 20:51:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще мине, да. Е, има и изключения, но не говорим за тях...
Компенсацията е, че не причиних ответна болка. Преборих се със себе си. Понякога ми е ужасно, ужасно трудно, когато касае чувства и хора, без които действително не мога.
И да, тя ме изгуби ме засега. Което е жалко, защото не си струваше, а на мен ми струваше много като последица и не мога да си насиля душата. Замълчах. Не обвиних. Дори оневиних на глас. Затворих се и си тръгнах.
Написах стих, за да разкарам затлаченото – надявам се читав, защото държа на чувствата си, вкарани в поезия. И който стих няма да й прочета. Повече от това не мога за момента. Защото и аз съм човек...
С искрена благодарност за топлите и хубави думи!
|
]
Re: Ендшпил
от copie на 04.04.2006 @ 19:04:02
(Профил | Изпрати бележка) | Огромна удивителна!
Самотата не е оправдание за никаква подлост.
И... няма да се забрави. Прошка може - забрава не. Животът не е партия шах.
Страховито, rainy! |
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 21:02:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не исках да давам подобни квалификации, скъпа - умишлено ги задрасках в съзнанието си. Опитвам се да разбирам хората. И определено простих, да. Не знам дали ще помня винаги, защото аз забравям лошото, но в момента ми е трудно... Ами аз не съм машина или свръхчовек - изтъкана съм от чувства!, а тези пък особено...
И животът ни наистина не е партия шах. Само едно невинно действие понякога може да причини драстични поражения върху същия този наш живот. Без право на нов дебют. Не знам дали си даваме сметка...
Страховито беше усещането тогава, а стихът го изрази впоследствие. Нищо фатално, но просто дойде от човек, когото бях допуснала сравнително близко. Не много, но очевидно достатъчно...
Целувки за теб!
|
]
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 21:11:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И ти си права! Голяма истина е това за времето, много голяма...
Не знам дали е тъжен стиха - не се наемам да го определя като такъв, но се радвам, че звучи силно. Защото и чувството е много силно.
Сърдечна благодарност за теб!
|
]
Re: Ендшпил
от I_naistina на 04.04.2006 @ 20:17:22
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | О, Рейни!!
напомни ми нещо:
"не този който ти бърше сълзите, а този който не те разплаква е приятел" ... много често споря с тази мисъл, но в някои случаи е точна!
Хубав стих!
за чувството от стиха- съпричастност! |
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 21:25:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Оооо, и аз много я обичам тази мисъл. И е вярна. И не е...
Най-близките ни хора са най-дълбоко в нас, следователно е нормално да съумяват и да ни разплачат най-силно. Колкото по-дълбоко - толкова по-силно! Не можем поради това да ги определяме като не-приятели. Те не са Богове, грешат. Просто ние сме много крехки спрямо тях. И те спрямо нас.
И наистина трябва да се пазим взаимно предварително, за да не бършем сълзите после. И ако се случи да сгрешим, трябва да ги избършем внимателно, и с любов - няма да ни се счупят ръчичките, тоест гордостта...:)
Целувка за съпричастието, а за оценката - топла благодарност!
|
]
Re: Ендшпил
от libra на 04.04.2006 @ 21:39:11
(Профил | Изпрати бележка) | браво бе, четох с възторг как си го казала..
а заглавието е точно!
рейни, чела съм ти в сайта едно време стиховете и ги харесвам, но този е както каза Уффи (май беше) - достоен
поздрав |
Re: Ендшпил
от rainy на 04.04.2006 @ 21:59:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Либра, благодаря ти за спонтанните думи.
Заглавието е малко... многопластово. Такива ги обичам...:) И за мен е много точно.
Да, държа да съм и достоен, и искрен човек. И дълбоко вярвам, че в случая съм такъв. И ми е много хубаво, че и стиха така се усеща.
Още веднъж - благодарност за вниманието и цялостната оценката!
|
]
Re: Ендшпил
от Meiia на 06.04.2006 @ 14:04:11
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно, много трудно се лекувам от раните -
признавам, не съм съвършена,
но пък самотата не може да е оправдание
за собствената ни непочтеност...
--------------------------------------
Ей това си вземам!!!
За другото ще помълча...Ти всичко си казала. И то как! |
Re: Ендшпил
от rainy на 06.04.2006 @ 14:40:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Оооооо, Мея! Избрала си най-трудните ми и ценни - лично за мен, думи. Защото бяха трудно родени, защото в сърцето си исках да бъдат други... малко по-тежки, да не кажа много. И не си го позволих.
Нямам предвид в стиха само, а в съзнанието си.
Оправдах и простих. Само си тръгнах. Не нараних. Независимо колко бях наранена. Защото за мен подобни действия граничат с понятия доста по-силни от непочтеност.
А може и да не съм права, не знам. Въпрос на лични морални категории.
За мен си постъпих много искрено, и много достойно.
Благодаря ти, скъпа!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 815
ХуЛитери: 3
Всичко: 818
Онлайн сега:
