автор: smile

Тъжна е нощта,
тъмно е в моята душа...
пламъкът на нашата раздяла
чертае пътя ми сега...

Защо луната се оглежда в моите сълзи,
защо умират хиляди звезди?
Нима обречена е нашата любов,
щом в душата ти отеква моя зов...

Не си отивай,
ела при мен и остани,
не виждаш ли че ме боли...
душата ми към бездната лети,
че пленница е тя на твоите очи.

На самотен остров след хиляди луни,
на самотен остров сред хиляди звезди,
ще се срещнем с тебе двама,
и сън да е, люби ме до забрава...