Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 5
Всичко: 417

Онлайн сега:
:: Heel
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: rajsun
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ часа на страшния съд
раздел: Други ...
автор: radi_radev19441944

Гротески

… Не , не и не! Шашнали се и изумели . Накрая съвсем обезверени го отвели при самия Сатана.
- Шефе ,- рекъл центурионът- този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.
Онзи дремел на трона , после се прозинал и отворил едното око.
- Занимайте се с него , сега аз съм уморен !
- Не ще с нас .Интересува го най- висшата инстанция.
- Майната му! Какво иска този земен червей !- ревнал ядосан сатаната и се изправил на своя златен трон с целия си ръст. Полюлеите се заклатили и ехото отекнало далече из безкрайните сводести коридори на този великолепен замък от злато и слонова кост.-Що за личност е това!
- Незначителна личност. Ние му имаме цялото досие. Разправя , че бил поет…
- Аха. Е- и ?
- Иска в ада да го турим - отговорил центурионът - това съответствувало на убежденията му.
Сатаната замигал смутено и се почесал зад рогата.
- Само внимавайте да не започне да декламира - разпоредил се той строго - по- лани един такъв литературен великан ми наду главата с декламации, дето пътя не видят. Получих гърчове и разстройство , та и докторите се побъраха покрай мене.
- Няма страшно , приготвили сме намордник за всеки случай .
Онзи стоял мирно , с ръце покрай крачолите и с подвита опашка . Другият също стоял и си чоплел носа. Имало още няколко дяволи - телохранители.
- Убивал ли е ?
- Не е.
- Крал ли е ?
- Тц. Само литературни кражби , но те не влизат в сметката и не са предвидени в наказателния кодекс.Законът не позволява да пожелаеш жената или магарето на ближния , но може спокойно да плагиатствуваш . Не се счита за престъпление.
- Прелюбодействувал ли е?
- Не . Бил е свестен съпруг.
- Лъгал ли е ?
- Ами то- да си признаем-послъгвал е чат- пат, но само в произведенията си. Това са литературни лъжи , които също не се преследват от закона. Наричат ги художествено творчество. На земята сега истината се преследва , а не лъжата.
- Душата , душата му каква е ?
- Съвсем дребна , шефе. Горе -долу колкото една дървеница. Мъничка и сива , много мъничка и сива.
- Човече- викнал Сатаната , обръщайки се към клиента- ами ти що за поет си бил с тази твоя дървеница!
- Съвременен - отвърнал убедено онзи и прибавил- че то сега , за да си поет не е нужна кой знае колко голяма душа. Достатъчна е и една дървеница…
- И ум също ли не е нужен ?
- И ум не е нужен - потвърдил онзи и продължил да си чопли носа.
- Прав е -намесил компетентно центурионът - оказва се , че при тях най- умни са мошениците. Всички останали са обикновени верноподаници.
- Че и поетите ли са верноподаници?
- Поетите , художниците , всички… Но между тях има и някои знаменитости с утвърдено име , които могат да си позволят всичко . И всичко им се прощава. Имаше един велик художник- Сикиминко , който в пияно състояние се изсрал на платното , размазал го, подписал се отдолу и заспал. Още същата вечер едни мушмороци се вмъкнали в ателието , откраднали това платно и следващия ден го обявили за продажба на търг . Потресающото в тази история е ,че необогаташите се разсипали да наддават за лайното на Сикиминкото . Струвало милиони.
Дори се появило ново течение в изкуството "Сюргюнреализъм"…
- И къде е сега този Сикиминко ?- смръщил вежди Сатаната
- Разбира се , при нас . Сложили сме го в индивидуален казан с най - доброкачествен катран.
- Аха , добре , добре…Ами този ? Какво да правим с този, дето няма ни душа , ни ум ? Не били нужни . А какво тогава е нужно?
- Послушание , само послушание…- отвърнал онзи.
Сатаната плюл и плюнката му потънала в пространството , също една комета и пущала искри.
После викнал:
- Да дойде сътрудникът , на когото е била зачислена душата на клиента!
В залата , озъртайки се смутено , влезнал уплашен дявол и опашката му се влачела по земята.
- Аз съм , шефе.
- Не си си гледал добре работата. Ще те лиша от премия- креснал сатаната- този човек не е подготвен за нашата кауза.
- Но той е съвсем невъзприемчив, шефе. Аз какво съм виновен - само дето бъхтих заради него пеш до Гея през целия този космос , та ми изпадаха петалите по пътя и сега още обикалят из пространството , също изкуствени спътници.
Затрупах го с пари . А той ни пие , ни пуши, ни по жени ходи и само си туря паричките в банката. На старини ядеше само кисело мляко , щото било здравословно . Иди , че се разправяй с такъв човек.
- А ти как му въздействува идеологически? Какви полезни пороци откри у него? Тщеславие?
- Но да - съвсем нормално тщеславие- дори доста едро - колкото един стар плъх. Той го угояваше , но накрая му се свършил зобът и тщеславието като огладняло , взело да буйствува - много заядливо било- да гризе подметките му и листовете на ръкописите.
Тогава го турил в един кафез като канарче и го заключил с катинар , само дето опашката му висяла отвън - дълга и черна - същинска миша опашка.
- Самолюбие ?
- Охо , видях го и него. Голямо е колкото бивол и рога даже има - ей толчави . Цял гараж направил заради него . Самолюбието си седи в гаража и си преживя плява . Като му свърши плявата , почва да мучи.
- Сладострастие?
- То не се счита за недостатък. Откакто техните учени откриха , че няма бог, въпросът за сладострастието беше преразгледан в парламента и се отмениха наказателните санкции - има черно на бяло. Пък и сега там всички са влюбени и окото им -все в чуждото, така че не можем да му го впишем като плюс.
- А чревоугодничеството , а алчността !- закрещял вбесен сатаната ,а от устата му захвърчали пламъци и в залата замирисало на изгоряла мърша , щото пламъците опърлили козината на близкостоящия дявол.
Оня взел да квичи като ритнато куче и раздухвал пушеците около себе си.
- Бил материално задоволен , шефе- продължил първият дявол, след като тупурдията стихнала- и нищо не му трябвало. "На мен - вика- сега и един кокал ми стига". Щото неговите благодетели му подхвърляли кокал , за да ги величае и да лае срещу противниците им.
Той така и направил: спокойно си глозгал кокала , когато потрябвало - лаел и никой за нищо не го закачал.
- И никакви прегрешения ли нямал?
- Почти нищо сериозно
- Че тогава да върви в рая , за какво се е довлякъл тук!
- Не ще. " Това - кай- е в разрез с принципите ми". Приживе той пишел понякога антирелигиозни стихчета , критикувайки поповете и църковните догми и мислел, че за това трябва да го турят в ада. Добре , но там ангелите от отдел "критика" , като прочели стихчетата му , прихнали да се смеят , щото били толкова бездарни и нескопосани , сякаш ги е писал не поет , а политик . Тутакси му простили , понеже разбрали , че той просто си "гризе кокала".
Освен това , доколкото си спомням , според закона , за по- дребните душици има смекчаващи вината обстоятелства. Защото на човек с душа колкото една дървеница , ченето му е нагласено само да дъфче и за нищо друго не го бива. Прочели стихчетата , отделили ги за вестник "Трета възраст" и му простили.
Ама той не иска и да чуе.
- Човече, -разсмял се сатаната , обръщайки се към клиента , който мълчал и подсмърчал- Къде ще те турим на вечни мъки , като си бил такъв хрисим. А освен това и катрана е дефицитен. Купуваме го чак от Съветския съюз и плащаме в чужда валута. Ако почнем да приемаме всички дилетанти , дето си мислят , че са гении и търчат все тук , гаче е някакво благотворително дружество- какво ще стане? На всичко отгоре носят и препоръчителни писма от разни партийни секретари, дето хич биля не им знам имената. Дори заплашват , че щели да повдигнат въпроса пред Ц.К. и в пресата щели да пишат, и общественото мнение щяло да се възмути- все едно , че го има това обществено мнение.
Но как да ги приемем всичките, като са толкова много, а ние сме зле с жилищното настаняване.
И освен това вече почти не се виждат души и духове , а само стомаси и дебели черва . Дето все плачат че парите им не стигат.
- Но аз съм човек със заслуги - запротестирал клиентът като усетил , че работата не отива на добро- вие нямате право да ме отхвърляте. За мене ходатайствува самият председател на съюза на писателите и бол пари хвърлиха , за да подкрепят кандидатурата ми . Радиото , телевизията , пресата - сума работи тогава се казаха за мене.
- Истина ли е това?- обърна се строго сатаната към ангажирания дявол.
- Истина е - отвърнал оня , като се подсмивал в брадата си - само че те за всяка дреболия вдигат такава врява ,все едно е възкръснал другарят Йосиф Висарионович.
За този също говореха и писаха много , ама като умря и след няколко дена го забравиха , все едно никога не е живял. Дори не помнят вече , че го е имало.
То и на другите - на повечето им поети - сега славата трае от ден до пладне , с изключение на неколцина избранници, които вече сме прибрали и сме ги поставили да се варят в най -доброкачествен катран . Останалите - от контингента на Свети Петър - пращаме направо в рая без каквито и да било церемонии.
- Правилно! Съвсем правилно!- отсякал гръмогласно сатаната и отново мълнии засвяткали между ноздрите му .- Човече, ти чу думите на моя сътрудник. Не можеш да бъдеш приет в нашето културно общество, поради липса на заслуги .Ето защо аз отхвърлям единодушно кандидатурата ти .
Край, изведете го!
При тези строги констатации двама дяволи уловили поета под мишниците и въпреки , че той ритал и протестирал , го изхвърлили навън- в самия космос , където го чакали танцуващи ангелчета в туники, за да го отведат направо в царството небесно.

Р.С.Радев


Публикувано от BlackCat на 04.04.2006 @ 07:12:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 11:21:50 часа

добави твой текст
"В часа на страшния съд" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В часа на страшния съд
от libra на 04.04.2006 @ 11:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
гротеска е, смях се с тъга
знаеш ли, кат чета такива текстове (като твоите) се чувствам като скована ученичка с моите нескопосани думички
благодарности, че публикува!

аааа и страшно си харесах ей това, култово е - "Ето защо аз отхвърлям единодушно кандидатурата ти ." - направо ми се иска да помоля за разрешение да го използвам понякога, ей така в речника си, разговорния )


Re: В часа на страшния съд
от radi_radev19441944 на 04.04.2006 @ 20:09:47
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Скъпа приятелко , ползвай всичко , което си харесаш. Що се отнася до текстовете , изпитвам същото , когато чета стиховете ти. По отношение на поезията съм като китайски каубой.
Всичко хубаво.

]


Re: В часа на страшния съд
от libra на 04.04.2006 @ 20:49:29
(Профил | Изпрати бележка)
трогателно благодаря за разрешението!
ами опитай поезия сигурна съм че ще я можеш..
а що касае моите текстове, самата аз знам че са несъвършени, но регистрирана съм - пиша си )

]


Re: В часа на страшния съд
от RAD72 на 04.04.2006 @ 18:47:12
(Профил | Изпрати бележка)
Уф ама ... как бъркаш само и в мислите и в душата ... Започвам да се пристрастявам към разказите ти, не спирай да пишеш ! :))


Re: В часа на страшния съд
от radi_radev19441944 на 04.04.2006 @ 20:42:34
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Миличко, аз самият не се вземам на сериозно. За сега не мисля да спирам , но времето все не ми стига, а при мен всичко се получава много бавно , ако изобщо се получи. Освен това трябва да отида да си орежа лозето. Много се радвам за тебе. Създал съм си един измислен образ и ти се възхищавам.

]


Re: В часа на страшния съд
от RAD72 на 05.04.2006 @ 00:39:17
(Профил | Изпрати бележка)
Лозето казваш ...:)))) Обичам грозде и вино също :)
Как да не ти се получава, с такова внимание те чета, това си е мое мнение наистина, но аз си държа на него .... и аз ти се радвам :)))
Аз съм си съвсем истинска, няма нужда да ме измисляш, а за възхищение, не мисля, че съм достойна, на мен ми стига, че ме четеш :))))

]


Re: В часа на страшния съд
от salza (lorien575@abv.bg) на 04.04.2006 @ 21:34:45
(Профил | Изпрати бележка)
Само един цитат на Оскар Уайлд:

"И Бог затвори Книгата на Живота на Човека и каза,"Моята воля е да те пратя в Ада, да, точно в Ада ще те пратя."

И Човекът извика,"Не, не можеш да ме пратиш там."

И Бог каза на Човека, "Защо не мога да те пратя в Ада, назови причината."

"Защото Адът е мястото, където винаги съм живял", отговори Човекът.

И тишина се възцари в залата на Страшния Съд.

И след време Бог проговори и каза на Човека, " Ако не мога да те пратя в Ада, то във Рая ще отидеш. Да, във Рая ще те пратя."

И Човекът извика,"Не, не можеш да ме пратиш там."

И Бог каза на Човека, "И защо не мога да те пратя в Рая, назови причината."

"Защото никога и никъде не мога да си го представя", отговори Човекът.

И настана тишина в залата на Страшния Съд."


Re: В часа на страшния съд
от radi_radev19441944 на 05.04.2006 @ 00:34:18
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Това не си го спомням. Благодаря , че ми отвори очите. Поради невежество съм объркал пълномощията на Господа и Сатаната .
Дано да не ми го впишат в досието.
Но знае ли се , може да работят на смени...

]


Re: В часа на страшния съд
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 09.04.2006 @ 12:36:42
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Черен хумол, смях през сълзи.
Ако не беше толкова жалко и тъжно, щеше да стане велика комедия.

"...Някои получават гърчове и разстройство от добрата поезия.
"На земята сега истината се преследва, а не лъжата.
... Сега да си съвременен поет е достатъчно да носиш душа на дървеница...
а пък и в Ада дефицит с жилижното настаняване..."

Дали наистина работят на смени Господа и Дявола Ради?
Може пък да решават и те с мнозинство:)))) или според дефицита, някак си да търсят баланса.
Кой ли Господ и Дявол ги знае...
Да се надяваме, че ангелите ще ни изгубят някъде из космоса, докато Важните се чудят:))))

Прекрасно отново!!!!!


Re: В часа на страшния съд
от radi_radev19441944 на 09.04.2006 @ 23:57:08
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Ластовичке, много си мила . Чудя се дали не се разминаваме понякога по главната , без да се познаем. Може и да съм те наругал за нещо...
Виждам много гнезда по един блок , където често се отбивам , но не мога да те позная.
Онази бялата не се вижда...

]


Re: В часа на страшния съд
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 10.04.2006 @ 11:24:07
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Възможно е и да се разминаваме, знае ли човек.
А защо да си ме ругал, защото си Бесен или си ругаеш просто по улиците на Пловдив:))))
А като ходиш пак до блока обади се, може да съм отлетяла на някъде, ще гледам да си стоя в къщи и да ти помахам от някоя жица:)))

]