автор: lady_dreamer

Както впоследствие научих, "рицарят" беше просто преоблечен цирков артист. След сблъсъка повикали линейка и ме откарали в най-близката болница, но било твърде късно. Получил съм сериозна травма
на главата и след няколко часа в безсъзнание съм напуснал живота. Така поне си мислят всички. Горките ми родители! Не знам как ще го преживеят.
Всъщност аз помня само, че след сблъсъка настъпи непрогледен мрак. После се събудих и около мен беше тъмно. Когато се огледах, установих, че се намирам в някаква стерилна кутия. Досетих се, че това е моргата. Блъснах капака на това голямо "чекмедже", в което ме бяха поставили и то се притвори. Изхлузих се навън. Помещението беше голо, студено и стерилно, но все пак миришеше на мъртъвци. Бях гол и трябваше да намеря някакви дрехи. Промъкнах се към един склад и за щастие попаднах точно на помещението, в което се съхраняват вещите на починалите. Моите дрехи също бяха там заедно с кръста, който Арчи ми беше дал. Облякох ги, взех си и един шлифер, който висеше на закачалката зад вратата, защото някои от дрехите ми бяха разрязани. Намерих и една шапка, с която прикрих лицето си, за да не ме познаят.
Успях да се измъкна от болницата незабелязано и се запътих към общежитията. Трябваше да си взема някои неща, защото официално вече не съществувах. Благодарение на шлифера и шапката никой не ми обърна внимание и не ме разкриха, защото това облекло не беше характерно за мен.
Събрах малко дрехи, пари и други дребни вещи в една раница и побързах да напусна този опасен за мен терен. Трябваше да отида някъде далече в провинцията, където нямаше риск някой да ме познае. Избрах Кьолн - хубаво градче, в което нямах никакви познати. Трябваше да пренощувам някъде. Вече беше късно през нощта, когато пристигнах в Кьолн. Бях объркан и не знаех какво да правя. Седнах на една пейка на гарата, защото имах нужда да помисля.
Докато се взирах в плочките на земята и мисълта ми блуждаеше безцелно си играех с герданчето на врата си, като потърквах кръста леко. Внезапно той засия в зелена светлина, която ме обгърна. Озовах се в тунел. Летях през него. Не знаех дали летя нагоре или надолу, но тунелът ме доведе до полумрачен бункер, достатъчно голям, обзаведен като бална зала. Една дълга заседателна маса беше разположена по средата. На нея бяха насядали хора на различни възрасти, всички облечени в тъмно лилави почти черни мантии. На председателския стол седеше Предсказателят. На другия край на масата беше баща ми Лордъмолд. Столът от дясната му страна беше празен. Той ми подсказа с поглед, че този стол е предназначен за мен. От лявата му страна, точно срещу мен, седеше Арчибалд. Той ми се усмихна и кимна приветливо.
Когато седнах председателят заговори:
"Ето, че вече си готов да започнеш мисията си, Анурабе," каза той.
Понечих да заговоря, но той ме прекъсна:
"Имаш още много да учиш, разбира се. Затова сме се събрали тук." След това настъпи тишина, която Предсказателят наруши, продължавайки речта си."Нашият вид съществува от хилядолетия. Всички тук сме на различна възраст. Аз скоро ще навърша 20 000 години. Легендата за нас обаче съществува от три пъти по толкова. Никой не може да предвиди кога точно ще се рoди безсмъртен. Когато това се случи, ние го научаваме по сблъсъка между две галактики. Той продължава много години, затова окончателното им сливане отбелязва момента на раждането на безсмъртен. Всъщност ние не сме съвсем безсмъртни, просто живеем невъобразимо дълго в сравнение с продължителността на човешкия живот. Разпадането на две слети галактики, д̀али преди това живот на един безсмъртен, бележи неговата смърт. До тогава обаче могат да минат милиони години. Тези две явления са редки, Арчибалд, затова и ние не сме много.
Целта на съществуването ни е да творим добро сред хората, да им помагаме. Но допреди 20 години бяхме твърде малко, за да правим каквото и да било. Не бяхме достатъчно мощни, защото трябва да сме точно определен брой - най-малко 13 души. Ти си тринадесетия - детето, което ще затвори кръга. Всички ние играем определени роли. Заемаме високи постове с много власт. До сега не можехме да влияем на по-голямата част от събитията в човешката история. С теб това ще се промени. Вече познаваш Арчибалд, а ето и останалите. До Арчи са Вендор - президент на САЩ, Аколомбо - президент на Русия, а в миналото и неин цар и император, Мозантил - беше първо император на Римската империя, после на Византия, след това - султан на Османската империя, а днес е президент на Турция, Хомърстед - в ролята на Атила, по-късно и на Хитлер, а днес немския канцлер, Номостус - бивш египетски фараон, в момента президент на Египет, Филугор - крал и император на Франция, днес неин президент, Цуфутако - император на Китай, титулуван днес председател на Комунистическата партия на Китай, Контерги - в ролята на Далай Лама и до мен - Юнион - крал на Великобритания."
Всеки един от тях ме поздрави. Отляво седяха последователно Арчи, Вендор, Аколомбо, Мозантил и Хомърстед, а отдясно бяха Номостус, Филугор, Цуфутако, Контерги и Юнион. Аз седях на ръба на масата между баща ми и Номостус. Предсказателят продължи:
"Днес, или по-скоро тази нощ, се виждаш за последно с баща си. Чакахме дълго появата ти, Анурабе. Сега, когато сме готови, Лордъмолд може да се оттегли. Като пазител на Законите на Съдбата, нему е отредено да живее в своята пещера, където се съхраняват Законите, и да съблюдава строгото им спазване. Като стана дума за това, Анурабе, трябва да ти връча това."
Той подаде на Юнион пергамент хартия, който от ръка на ръка стигна до мен.
"Тук са Законите," продължи Предсказателят. "Нужно е да се запознаеш с тях."
Понечих да попитам нещо, но Предсказателят прочете мисълта ми и ми отговори.
"Да, прав си, изглежда сякаш сме се събрали, но не е така. Можем да управляваме съня си, когато поискаме да се срещнем. Това място е в главите ни, а в реалност всички сме по леглата и спим. Е, ти си се свил на пейката на гарата в Кьолн, разбира се." Усмихна се той шеговито и довърши: "Е, това е, сега да се връщаме към задълженията си."
Събудих се в Кьолн на гарата. Бях заспал на пейката, на която бях седнал, когато пристигнах в града. В ръката си държах ценния свитък пергамент със Законите на Съдбата.
"Не го губи," чух шептящия глас на Предсказателя. "Не трябва да го вижда смъртен. Унищожи го след като научиш всички Закони."
Кимнах, скрих свитъка и станах с багажа си, за да потърся нещо за хапване.