Разделихме се.
Сякаш преживях смъртта.
За сбогом ти казах:
Запомни ме с добро, или ме забрави.
Какво остана след теб?
Напразни надежди.
Неизживени мигове.
Изчезваш в мъглата.
Отиваш ... другаде.
Оставам в пустотата.
Защо ли продължавам
да ти вярвам и безспир
да разговарям с духа ти...
За да надживея раздялата.
За да следвам своя път:
пътя на сърцето и душата ми.
Ще си спомням за теб,
защото си приказна част
от моя вълшебен път.
Заедно сме:
Из Не-Бе-То.
Завинаги.
Без сълзи, моля те:
Защо са тези капчици
мъртвородени мечти...
В душата си ще нося
частица от твоята душа.
И няма да съм сама.
Никога.
А ти изчезваш,
за да следваш своя път.
Затова се разделяме.
Но само привидно.
Аз не вярвам в раздялата.
А ти - нима се съмняваш в
илюзорността на привидностите.
Питай при пълнолуние
Не-Бе-То...