автор: gadina_

Десетки пъти мене е прегръщал.
Била съм част от неговият свет.
От прага си с усмивка ме е връщал...
А теб?

Пришивала съм му крила небесни,
до мен е сещал чувство, че лети.
Била съм нота в тъжните му песни.
А ти?

Защо ли искаш с мен да се сравняваш?
Дори да сме делили с теб ръцете му,
едва ли място за сравнение остава
щом само аз била съм във сърцето му?!