автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 12
(Продължение)



ЕДИНАДЕСЕТИ УРОК

1. Пулсът на живота тупти в цялостния човек. Младите хора носят в себе си порива на радостта, а той е стихия на прехода на заложбите в способности.

2. Озарението на вярата е черта на характера. Вярването е проявление на вярата в текущата природа на човешкото съществуване, което се разгръща като негова дейност и поведение.

3. Животът на човека е материален процес, който има и духовното като своя страна. Това дава възможност вярата да се разглежда на три равнища - в отношението на човека към природата, на равнището на обществените отношения и на равнището на мисленето, което винаги е само индивидуално. Така различните страни на процеса се разглеждат в тяхното единство.

4. Има хора, които се доверяват само на придобиваните блага и затова си остават частични.

5. Има хора, които се отдават в служба на обществото, но пренебрегват и материалните блага, и себе си, и затова постигат едностранчиво развитие.

6. Има хора, които абсолютизират своето "божествено" начало, откъсват се от участие в материалния живот и от обществото, за да се потопят в блаженството на своята леност.

7. Хармонизирането на отношението на човека към природата, на отношенията между хората, както и отношението на индивида към себе си ще роди новия човек, когото обозначаваме като "цялостен". Ето защо разцъфтяването на ореола на вярата е исторически, а не волеви процес. Но вярно е и това, че дори и при сегашните общи условия, има хора, които се развиват като цялостни, което показва, че общите условия на живот се ползват от хората по различен начин.

8. Когато се издига твърдението, че именно днес "трябва да се внесат божествената правда и вяра в света" /с.60/, това означава, че се има предвид, че светът е узрял за нова организация, при която човешката индивидуалност може да получи качествено по-високо развитие, което може да се нарече "божествено". Това е процес, който реално протича за част от човечеството. Но този процес има и друга страна - деградирането на голяма част от хората.

9. Развитието на хората днес все по-ясно изпъква като всеобщ интерес. Но и броят на хората трябва да се регулира в определени граници, които позволяват развитието да бъде достъпно за всички.

10. Фрагментарното описване на човешката цялост не дава възможност да се навлезе в детайлите на проследявания материал. Така например, твърдението, че "божествената вяра върви заедно с любовта" /с.61 / звучи вярно и затова е вълнуващо, но то оставя читателя в неведение относно процеса на вярата и процеса на любовта, които са в единство в живота на цялостния човек.

11. След като веднъж сме приели, че формирането на вярата не е механичен процес, а път на живота, не би следвало да си позволяваме механично да разместваме понятията "вяра", "любов", "надежда", представяйки си, че така описваме процеси. Така се получава чрез твърдението, че "който има любов, той има и вяра, а който има вяра, той има и надежда" / с.61 /.

12. Обявяването на вярата, надеждата и любовта за велики добродетели има смисъл, когато се разглеждат и като елементарни норми на поведение. Тогава става ясно защо човешката простота заслужено заема място сред най-великите неща на живота. В противен случай тези добродетели могат да се представят и като недостъпни.

13. Развитието на вярата подпомага познавателните способности на човека наример, чрез изотряне на интуицията.

14. Заслужава внимание твърдението, че се ражда единна вяра за всички хора (с.61 ). Това твърдение съдържа в себе си разбирането за необходимостта от деидеологизиране на вярата.

15. В новата вяра митът за сина Божий ще отмре.

16. При създаването на учението за вярата един от теоретичните източници ще бъде петокнижието на Мойсей. То ще обърне по-голямо внимание на уважението към родителите, а и към всички предшественици като наши богове.

17. Развитието на вярата бележи пътя на човешкия живот. Учението за вярата е необходимо, за да осветява и да чертае житейските пътеки.

18. Твърдението "големи дела - голяма вяра, малки дела - малка вяра" (с.61) е механично. Връзката между делата и вярата не е така директна, както се представя в това съждение.

19. Идеята всички хора да имат възможността да се развиват, някой ден може и да получи материализация, но засега това си остава само една мечта.

20. Твърдението, че който вярва на хората е глупав ( с.61) , има своето място в днешния живот на българина. Но идеята да се люлеем на конците на Сатурн спада към вярването, а не към вярата и може успешно да бъде използвана при организирането на някой карнавал.

21. Прави ти чест, че виждаш обезверяването на българина и имаш смелостта да посочиш, че той вече не вярва в нищо. Но откриването на причината за това в уплитането му в нишките на Сатурн надхвърля границите на моята добронамереност да те следвам в твоето изложение и да ти вярвам.

22. Уважаеми приятелю, ти не само си умен, но имаш и развито чувство за хумор, което най-много ми допада при теб. Ето, след като ти препоръчат някой човек със силна воля, ти вече имаш основание да се загледаш в цвета на очите му и в руменината на страните му, за да откриеш, че този човек притежава такава голяма вяра, която поддържа палтото му в хоризонтално положение и при най-малкото шумолене в гората ( с.62 ). Ех, младежки години! Колко лесно се съгласявате да отидете в гората! Ех, гори, румени страни и хоризонтално проснати палта! Аз също имам аналогично наблюдение. Слушайте! В началото на демокрацията мъжете в София ходеха в хоризонтални паталони, тананикайки си:"Времето е наше!" Вярата им беше толкова силна, че любовта им към демокрацията изтичаше обилно, макар и малко пресилено. Ех, славни години! А сега? Панталоните им смирено висят на затегнатите колани и за мен са сигурен знак, че няма надежда, няма любов, няма вяра.

23. За да приложи вярата си човек трябва да действа с любов. Но и тогава може да остане неприятно изненадан от резултатите на своите действия.

24. Вярата е човешка способност и черта на характера, която угасва при формирането на поведението, действията и постъпките на човека, за да се възроди чрез тях в нов ореол или като помръкнала в зависимост от постигнатите резултати.

25.Насилствената смърт посява кълновете на страха и обезверяването сред живите.

26. Пробуждането на божественото у човека е въпрос на равнище на възпроизводство на неговите същностни сили, сред които е и вярата.
(Следва)