автор: simon

Ето нейното пресичане през шумната, наблъскана, трептяща, опушена, сива, лилава, намокрена, изтекла улица.
Тя има мокри очи с мокри мигли. Има мокри устни с мокри точици от нощта. Беше лепкава, дълбока нощ, отиваща напред, отиваща назад, стенеща, безшумна, плъзгаща се, грапава и гладка, поливаща и изтичаща, червена и стъклена, проникваща и излизаща, скубеща и лееща се. Нощта отиваше бавно напред и после бързо назад. Бавно напред ... После бързо назад.. Бавно напред и после бавно назад. Бавно напред... После бавно назад. Нощта отиваше бързо напред. Бързо напред и после оставаше там. Бързо напред.. И оставаше там...
Тя пресича улицата. Влиза влажно зад ъгъла и не я виждаме вече. Мокрите следи от косата й изчезват от въздуха само след миг.