автор: libra

Човекът който неистово я искаше и не я получи и каза „Не си мисли, че Светът се върти само около теб", беше навръх на рождения и ден, нещо като подарък от сърце.
Тя го запомни, а когато за миг и се искаше да го забрави, се намираше някой да и го припомни.
Тя запомни и това „Няма да си простя ако те загубя по една или друга причина".Загуби я и си го прости много лесно.
Думите са лесни за изговаряне когато са само думи.
Някои думи трудно ги изговарям, а някои никога не ги казвам, а някои само се усещат, а ако не могат да се усетят значи нищо никога не го е имало.
Думите, приети на подсъзнателно ниво, с тях можеш и да убиеш, можеш и да родиш, не знам дали някой си дава сметка за това.
Болезнено преживявам енергийни удари когато съм слаба.
Когато има струпвания при мен, те са по всички фронтове и точно тогава искам да се облегна на нечие рамо и точно тогава това рамо решава, че е възпитателно да ми се даде урок за добро поведение.Защото го няма усещането за мен, защото мисли по своя си начин.Колко жалко, че хората които толкова дълго са се търсили не са се намерили истински, а ако не са се намерили, значи не са били те.
Понякога ми се иска да не съм чак толкова глупава, досущ като онази глупачката която вярваше, когато някой и казваше, че иска да трепти в ръцете му като струна.
Боядисах си черна косата, но съм се родила блондинка, не успях да го излъжа този живот, че съм от умните.Безнадежден случай.
Напомни ми, ти който четеш това, че светът не се върти около мен, моля, за кой ли път го забравям.