Сърдити пръсти
драскат мълчаливо
хартиеното огледало на листа.
Изстиват думите докато минат
през слоевете тишина.
Извиват думите дъгата на тъгата
и я нашарват в луди цветове.
Изникват от объркани остатъци
кристалнобистри, звънки светове.
Изтръпват пръстите и уморено
потъват в нечия коса.
Опитомяват миговете време.
Свенливо и
едва
-
едва.