автор: Nadya

скрити от припека
на поруменялото слънце
старци бистрят леда в мастиката
и вадят тръни от петите
на забравени вчерашни дати

отдавна внуците вече не идват
под сянката на старите тополи
и улиците...отколешни
разбъркват прахоляка на дните

не е минало,а няма и бъдеще
останало е само очакване
някой някога да поспре
ей така,за минута на прага
да се усмихне
за времето нещо да каже
да се вгледа в очите
да парне нещо в ляво,
а то само троскот и тръни
по дланите и петънца от кафяво,
като прегорена захар нагарча

пусто е...пусто е селото
под кирпича старци броят си
на пръсти леда в мастиката
и добре,че е слънцето
да сгрее остатъка на дните им