Осъмнах белязана.
Хиляди стъпки
ехтЯха в душата ми, бедната,
и я съшИваха, и я тропОсваха.
С болката в рамото...
Хиляди пръсти
пълзяха в душата ми, бедната,
и я мачкаха, и я презираха.
Тръгнах белязана.
С болката в рамото.
С душата опЪрлена.
И със стИхове в пазвата.
Тръгнах...Нозете ми
силни и здрави
поеха товара ми, нощния,
и подпряха душата и рамото.
Тръгнах...Целият свят
опитомен и бездушен,
обречен да е покОрен
се сви под ботуша ми.
Господи! Колко е...
Колкото хляб за нищожества!
Политам с душата и рамото.
Другото е безпътица!