автор: mishle

Слънчице мое,
как те обичам
само да знаеш.
Слънчице мое,
обичта ти обличам
гледайки как само сияеш.

Ветреца развява
косите ми,
а умът ми не се премирява
с чувствата ми.
Те се бунтуват,
неискайки никому да слугуват,
но любовните окови
натоварват ги с толкова тревоги.

Очите ми гледат
зелената тревица
и сякаш в сърцето разпукват,
като в ноща искрица,
хилядите желания
и вековни предания
за свободата дълечна,
за любовта безконечна.

Слънчице неземно,
зная, не си ти за мене, нещо дребно
Как те желая, как сърцето ми маеш
ти едва ли знаеш,
но понякога сърцето ми разбиваш
без дори и да подозираш.

Питаш ме после, какво ми има?
Но нима не разбираш,
че под грима,
сълзите се стичат
и под лъчите ти се препичат.
Нима не осъзнаваш, че страдам,
но не искам аз да се предавам
Обичам те твърде много...
Обичам те твърде дълбоко...
А сърцето кърви, ли кърви
и сълзите текат, ли текат...
По бузките румени
и устните засмени.
Всичко привидно скрито е зад тази маска,
жадуващо за твойта ласка.

Така ден след ден,
Слънчице мое, си ти за мен
И светът привидно е чудесен.
А умът ми унесен
радва се на всяко цвете и тревичка
и всяка буболечка мъничка...