автор: lady_dreamer

Колко ми е горещо! Каква е тази мъгла?! Къде съм?!
Не, това не е мъгла. Гореща е, значи е пара. Но, какво е това място?!


Мъглата се разсея леко и пред мен се изправи висока колона. Заобиколих я и се оказах в просторно помещение. В средата му беше разположен огромен варел с кипяща в него течност, над който се беше надвесил един съсухрен побелял старец в бели дрехи. Ето откъде идвала парата!


Старецът сякаш не ме усети и аз застинах на мястото си в очакване какво ще се случи. Имам чувството, че той знае, че съм тук.


-Прав си, синко. Знам, че си тук. Хайде, приближи се. - проговори старецът с немощен, но дрезгав глас без да си прави труда да се обръща.


Когато се приближих, той продължи:


-Знам и защо си тук. Знам, че се питаш кой съм и откъде знам тези неща. Ще ти отговоря. Аз съм Предсказателят. Мисията ми е да помагам на всички служители на Съдбата. За тази цел тя ме е дарила със способността да чета мисли през цялото време и да научавам волята й, когато тя го иска. Ела с мен, момче, и желанието ти ще се изпълни.


Той се обърна и пред него внезапно изникна врата. Предсказателят я отвори и влезе вътре. Аз го последвах. Озовахме се в друга стая - затворена и тъмна, а не просторна и светла като първата. Единствените източници на светлина тук бяха няколкото групички свещи, разположени на една етажерка и върху масата в средата на стаята.


Предсказателят ме заведе до масата, духна свещите върху нея и коленичи. Коленичих и аз. Върху масата се появи огледална повърхност, върху която се отрязваха слабите лъчи на свещите от етажерката.


-Наведи се, момче, слушай и гледай.


Наведох се. Първоначално не виждах нищо друго освен собствения си образ, но после той се разми и пред мен се появиха очертанията на Сатурн с пръстените й. На фона на планетата се появи бледо бебешко лице. Тогава един женски глас започна да говори:


-Под знака на Сатурн сестра ти е родена. Сатурн красива е, но пуста - също. Тя саможертвата бележи. И твоята сестра се жертва. Живя тя кратко на този свят, за да даде живот на теб и ти хората по-щастливи да направиш. Това е нейната орис. За твоята ти веч' научи.


Образът избледня и огледалната повърхност изчезна. Обгърна ме същата гореща пара и се събудих целия изпотен като след кошмар. Огледах се. Отново бях в стаята си.


Значи тя се е пожертвала за мен! Милата ми сестричка! Искала е да дарявам доброта, да помагам на хората и с това да направя света малко по-добър и живота малко по-щастлив. Имала е добро сърце, щом е могла да направи този избор като съвсем малко бебе! А казват, че бебетата не разбирали нищо! Ха!


Благодаря ти сестрице! Където и да си сега, знай, че ще изпълня волята ти и ще поема съдбата си.