автор: glishev

ХЕЙ, знаем ний храбрите вождове датски,
силни владетели с копия дълги,
в древни години спечелили слава!

Б Е О У Л Ф

ПРЕЛЮДИЯ:
ЗА ОСНОВАТЕЛЯ НА ДАТСКИЯ КРАЛСКИ ДОМ

ХЕЙ, знаем ний храбрите вождове датски,
силни владетели с копия дълги,
в древни години спечелили слава!
Нявга Скилд Сефинг далече прочу се:
знатни мъже му се кланяха ниско,
вражи пълчища гневът му разпръсна.
Беше подхвърленик, нищо сираче,
никой си нямаше малкият Сефинг,
всички отбягваха тоя несретник.
Но пък Съдбата го щедро почете:
злато искрящо в ръцете му сложи,
толкоз имане натрупа в дома му,
че и народът крайбрежен, моряшки
(Пътя на китове1 който пресича),
сведе глава пред могъщия Сефинг,
волята чу му и крал го направи.
Сетне наследник в дома му проплака,
син за отрада Небето му прати,
вожд на народа след него да стане,
никога вече без крал да не бъде.
Господ и нему за жребий отсъди
слава голяма, за чудо и приказ.
Ето, високо и Беоулф Стари2,
Скилдов потомък, лицето си вдигна,
още го помнят мъже скандинавски.
Бащина свита младежът привлече -
с дарове, с вярност така ги обвърза,
че след години бойци побелели
идваха смело при него, готови
в бой да се хвърлят по негова воля.
С радост се кланят на вожда достоен.
Щом е той щедър - имане поделя.
Скилд си изчерпи дела от съдбата,
Господ прибра го във лоното Свое.
Вдигнаха тялото верни васали,
волята сетна изпълниха точно.
Всичко извършиха с обич в сърцата.
Кораб прекрасен на пристан стоеше,
лед бе натегнал по дълги въжета.
Там те положиха краля-покойник,
приживе пръстени често раздавал3.
Легна край мачтата храбрият воин,
злато натрупаха много край него.
Ладия друга не зная такава,
тъй благороден товар да е взела -
много оръжия струпаха, чудни:
ризници, мечове; цяло богатство
тръгваше с краля на път през морето.
Беше съкровище, толкоз достойно,
колкото туй, що във мъничка лодка
пуснали бяха по сиви талази -
малко детенце, съвсем неотбито4.
Знаме от свила на мачтата висна,
после развя се и кораба гордо
взеха вълните далеч в океана.
Мрачни там бяха лицата на всички,
що подредиха таз ладия кралска.
Никой не може от смъртните хора,
смели герои из зали колонни
туй да узнае, в таз тайна да вникне -
де ли доплавал е Скилд, кой ли пристан
е приютил господарския кораб.

І.
Беоулф Скилдинг в двореца седеше,
бащина власт му се падна в наследство,
в обич с народа царуваше мъдро.
Ето, наследник и нему роди се:
Халвдан Могъщия, що до смъртта му
тачеха всички за негова радост.
С рожби красиви сдоби се домът му:
Хьорогар, Хротгар, храбрият Хелги.
Зная, кралицата негова беше
Хедоскилфинга, жената прекрасна.
Толкоз прочу се по бойни полета
Хротгар страхотен, че все се тълпяха
в двора му славен бойци гръмогласни:
щедро той плячка раздаваше вредом.
Кралят поиска, за радост на всички,
зала висока да вдигне, където
гости да сбира и воини смели.
Всички, които му Господ изпрати,
с пир и подарък любезно да кани.
Множество люде работиха здраво -
бързо издигнаха зала прекрасна.
Скоро бе всичко за гости готово:
можеше кралят на пир да събира
тия, които се в двора тълпяха.
Хеорот5 мястото той именува.
Бързо за ядене, пиене, песни
Хротгар повика си цялата свита.
Бурно изви се в огнището пламък.
Вече зададе се грозната участ -
люта ненавист и мъст, и убийства.
С мрачна закана в гърдите си черни
дух отвратителен слушаше вечер
песните, що надалече ехтяха.
Арфата взимаше който умее
думи красиви във стих да нарежда,
песни да пее за радост сърдечна.
Пееха там как е Господ направил
всичко премъдро по Своята воля -
морските бездни, които прегръщат
сушата с нейните тучни поляни,
Слънцето, още Луната студена -
да осветяват живота на тия,
що обитават земята широка;
как със живот е изпълнил света ни,
как щедростта Си е вредом разпръснал.
В радост васалите кралски живяха
дълго, но почна посред им да броди
призрак ужасен, зла Адова сянка.
Грендел се казваше демонът кървав,
дух, що от злоба страхотна се храни.
В блато живееше глухо, смрадливо.
Родственик Каинов, Грендел безформен
беше се крил по тресавища гнусни -
Господ проклел бе рода великански.
Зарад убития Авел невинен
беше в изгнание черното племе.
В скърби и злоба живееха всички
гнусни потомци на братоубиец,
рядко ги зърваше поглед човешки.
Все от таз кръв са, да бъдат проклети!
Йотуни, елфи/алви и духове страшни,
също гигантите, с дързост прочута,
що срещу Бога воюваха стръвно.
Всички стократно ще плащат дълга си6…

ІІ. - непълна.
Грендел излезе сред доба потайна.
Право към залата той се упъти,
гдето почиваха датчани морни.
Вътре дружината беше заспала.
Мирно след радостен пир си почиват
смели витязи, без страх от погибел.
Страшният призрак, разяждан от злоба,
с нокти протегнати гневно се хвърли.
Трийсет нещастници мигом разкъса.
Сетне, заситен със кървава плячка,
втурна се бързо към свойта бърлога.
Блатото черно погълна го мълком.
Щом се разпука зората прекрасна,
всички съзряха зловещата гледка.
Вой се надигна във утрото светло.
Кралят достоен без сила седеше,
мъка гореше сърцето му смело.
Твърде безжалостен ударът беше,
твърде жестока - картината страшна.
И не изстина следата проклета:
нощният мрак щом земята обхвана,
Хеорот в кърви горещи обля се.
Жалост у Грендел за миг не проблясна -
с ярост се хвърли към нови убийства.
Лесно той сграбчи мнозина заспали
в залата тиха, с високи колони.
Само да беше едничък там буден!
Лесно той щеше да види врага си,
пълен с омраза към кралската свита.
Грендел обаче сред спящи вървеше.
Той се възправи един сред мнозина,
в кърви удавяше залата дивна,
докато всички побягнаха в ужас.
Дълги години бе Хеорот празен.
Цели дванайсет лета отлетяха,
Хротгар угрижен сред мъки горчиви
тъжно, без слава царуваше вече.
Вести и песни разнесе мълвата,
стигна далече таз истина страшна:
кралства далечни научили бяха
Грендел как Дания в скръб потопил бе.
Как не желаел за мир и да чуе,
откуп отказвал и пратеник мирен,
стар или млад бил, без милост разкъсвал.
Дебнел той жадно, със злоба в гърдите,
в нощите мрачни от своето блато.
Никой не можел да види съдбата -
щял ли да бъде и сам убит звярът.
В Хеорот властваше, пълен с ненавист,
людете мразеше нощният призрак.

...

_________________
Предишна част: Прощаване с крал Беоулф
Следваща част: Беоулф III