автор: lady_dreamer

Когато навърших пълнолетие, отново посетих истинския си баща.


"Добре дошъл отново, принце!" поздрави ме той и отново плесна с ръце два пъти. Столът, който се появи този път беше по-голям и по-разкошен. Той ми направи знак да седна.


"Този път, синко, имаш право да питаш и да получаваш отговори на въпросите си, но внимавай, защото всеки въпрос предначертава съдбата ти, а верни отговори ще получиш само на тези въпроси, които засягат теб лично, защото своята съдба ти никога няма да узнаеш, но съдбите на другите ще разчиташ в очите, сърцата и умовете им. А сега питай!"


"Кой си ти?", беше първият ми въпрос.


"Аз съм Лордъмолд - владетелят на Законите на Съдбата и твой баща.


"Тогава кой съм аз?", попитах аз леко объркан.


"Ти си Анурабе, мой син. Ти си Детето, което ще затвори Кръга. Светът очакваше появата ти дълго време. На теб е писано да знаеш и помниш всичко и в името на Втория шанс да закриляш прегрешилите хора."


"Как?"


"Като им даваш възможност да започнат отначало или, продължавайки напред, да поправят грешките си. Ти си този, който знае миналото, настоящето и бъдещето и има силата да го променя, но не по свое, а по усмотрение на Законите на Съдбата." Той замълча и ме прониза с изпитателен поглед."Тази е твоята мисия и ти е отредено да я вършиш до свършека на света."


"Какво е това място?"


"Това са моите владения. Намираш се в пещерата Съдбата на Вселената в Безименната планина. Тук твоята сила е слаба и не може да се прояви. Полето на нейната активност е сред човеците и там ще я изпробваш за първи път."


"Къде точно се намира Безименната планина?"


Баща ми поклати глава.


"Няма да я намериш на картата, синко. Тя е точно в центъра на Вселената. До нея водят всички пътища, но по никой от тях не можеш да я достигнеш."


"Не разбирам", казах аз, но баща ми мълчеше и аз се досетих, че не съм му задал въпрос.


"Какво значи отговора ти?"


"Тази пещера не се подчинява на физическите закони, познати ти от реалния свят. Тя е тук и там, тя е навсякъде. Тя е част от квантовия свят."


"Мога ли да разкажа на…на родителите си всичко това?"


"Не ще могат да го възприемат, принце. Те са хора. Те няма да те помнят, ако го направиш."


"Защо?"


"На смъртните не е определено да се сдобиват със знанието за чистата Истина на света. Ако все пак някой го получи или успее да го достигне сам, ще загуби безвъзвратно паметта и дори живота си. Истината винаги е тежка, но най-висшата истина носи гибелна смърт, защото е непосилна за смъртните души."


"Значи аз не съм смъртен. Безсмъртен ли съм?"


"Не може да се каже. Писано ти е да си неутрален до деня, в който загубиш живота си от рицар без кон. След този ден ще се вредиш в редиците на безсмъртните."


"Какъв е този рицар?"


"Никой не знае, синко. Тази част от предсказанието не беше разгадана. Дори Предсказателят каза, че не разбира смисъла на тези думи, но ясно ги разчита."


"Тогава как ще го позная?"


"Ти имаш сила, синко. Тя ще те насочва и ще ти подскаже какво да правиш."


"В какво се състои тази сила?"


"Когато се наложи, ти можеш да четеш мисли. Гласът, който те доведе тук, беше моята мисъл. Когато докоснеш нечии очи през черна превръзка, можеш да разчетеш миналото му и да видиш бъдещето, което го чака. Когато напипаш нечий пулс, ще разбереш какви са чувствата му."


"Каква е причината за смъртта на сестричката ми?"


"Това не мога да ти кажа. Знай само, че можеш да узнаеш всичко за вече починал човек, ако вземеш негова лична и много скъпа вещ и я сложиш под възглавницата си през нощта."


"Ще те посещавам ли пак, татко?"


"Писано ти е да ме посетиш общо три пъти. Сега си тук за втори път."


"Кога ще е третият път?"


"В нощта след деня на смъртта ти. Тогава ще се присъединиш към нас."


"Но нима безсмъртните не се събират никога заедно?"


"Притежаваме твърде мощна сила, която е в състояние да разруши света, ако се събере на едно място, защото ще наруши световната хармония. Но все пак ние поддържаме постоянна връзка помежду си."


"Как?"


"Това ще узнаеш на по-късен етап. Сега още не си узрял. Време е да се връщаш на Земята, синко! Тръгвай, защото Слънцето вече изгрява и ще открият, че не си в стаята си."


Последните му думи прозвучаха като шепот и в следващия миг се събудих от гласа на майка ми, която претърсваше стаята ми. Тя беше изключително уплашена и разтревожена, но фактът, че ме откри свит в гардероба изобщо не я успокои. Поредния ужасен, необясним инцидент!


"Миличък, какво правиш тук?" Тя едва намери сили да ме попита, попарена от странната случка.


"Спях," промълвих аз, преструвайки се на сънен. Лицето й леко се разведри, но тревогата и недоверието все още бяха изписани на него.


"Хайде тогава, ставай, поспаланко! Закуската е готова. Чакаме само теб."


Преоблякох се набързо и слязох в трапезарията.Всички бяха насядали около масата и ме очакваха.


"Какво става, синко?" попита баща ми.


"Спеше," побърза да отговори майка ми вместо мен, докато аз потърквах сънено очи и се прозявах демонстративно. Тя не каза нищо за гардероба. Само ми хвърли един особен поглед, който обаче не убягна на баща ми, но и той си замълча.