автор: LYCKI

От тебе черпя силата могъща,
а без теб съм слаба,слаба...
Яви се ти,когато студ прегръщах,
когато чезнех и се бях предала.

Подаде ми ръка,а я отблъснах,
ме нямах в тебе вяра,
но ти се извиси над мене-дъб,
и пазеше ме от насрещен вятър.

Не закъсня-дойде навреме,
когато в смъртни гърчове умирах
и отново оживях,чрез тебе,
че любовта от теб попивах.

Родих деца на друг,
но ти ми даде друго бебе.
Блести от чистота,като божествен лик
и нежно е като любовен шепот.

Не искай прошката ми,няма за какво,
но сплитам пръсти аз и прося я от тебе,
за всеки леден поглед -студ,
с който брулех все по тебе.