автор: Marta

Ах, каква вихрушка сладка
е добрата кака Здравка,
цял ден мие, чисти, търка,
чичо Добри като хърка
пуска с вой прахосмукачка,
дом е туй- не е играчка.
Трябва да блести, да свети,
да е като китно цвете,
да е като на витрина,
нарисуван кат" картина.
Всичко да си има място-
подредено сто на сто-
чичо Добри на дивана,
котката зад паравана,
кърпите на закачалката,
място за дъската- малката,
а голямата- отляво,
вазата в средата- браво!
Всичко вече е наред,
чудя се защо напет
и засмян и симпатяга, е навън,
а у дома си чичо Добри
е притихнал, все се въси
и мърмори под мустака:
"ох, каква е драка, сврака",
милата ни кака Здравка.
Не и казва той торнадце,
мое ненагледно златце,
а съвсем в несъответствие
вика и "природно бедствие".