ХуЛите » произведение "Amen!"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 583

ХуЛитери: 0

Всичко: 583

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Amen!

автор: rainy

Какво толкова - лекарска грешка.
Отрязваш главата, случайно...
После ще сипнеш в косата си пепел,
две-три сълзи, и - прощавай!

И те моля, Господи, моля те,
когато съм ЛОШО ранена,
изтръгни ми езика, проклетия!
Несправедлив е в момента...

Скъсай го, скъсай го, Господи!
Спаси ме от всичко нечисто.
Тогава съм грозно безпомощна,
тогава съм мръсна вълчица...

Извий ги - до кокал, до кокал!,
счупи ми ръцете, щом трябва,
но не давай на моята същност
да къса пак! Точно там, вляво...

Не се ли напука, ти пукнице?
И аз съм мечка, имам следи...
Изяж си отровата вътрешно -
та аз знам как боли, как боли!

Направи ме сладникава, бозава,
превърни ме във гадно желе,
и в мазна лъжа, и в продажница,
но е по-добре! Само ме спри...

Нали бил си обичал? Нали, Господи?
Не позволявай да се намразя!
Врагът е във мен, най-най-злостния -
аз не мога да си прощавам...

Публикувано от BlackCat на 27.03.2006 @ 15:28:05

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 4.75
Оценки: 12

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Рими с ..ив

автор: LeoBedrosian

539 четения | оценка 5

показвания 22744
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277

"Amen!" | Вход | 8 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Amen!
от copie на 28.03.2006 @ 00:01:24
(Профил | Изпрати бележка)

rainy !!!
страхотия, стрес, страдание :((

Прошка! (оф, не ми се говори... )

Re: Amen!
от rainy на 28.03.2006 @ 08:23:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Знаеш ли, не случайно на Сирни Заговезни (и не само тогава) си припомням винаги старата приказка за мечката... И този ден като единствен (и вече всичко е наред, демек) за мен е много дълга и необятна тема.
Да, точно така! Болка, стрес и страдание... Не мога да си простя определени неща, които съм допускала, ама наистина не мога!!! Ни Сирни Заговезни, ни дявол помагат. Да не говорим пък когато съм била и несправедлива, тогава хептен, както казва целокупния български народ...
За другите случаи, в които съм била, и съм, и го знам, предпочитам вече да ги оставя да ме отровят вътрешно, защото щом най-близките са го допуснали спрямо мен с ясното съзнание, че биха ме отровили, значи аз съм го заслужила, и какъв смисъл има да ги тровя чрез себе си? Нали трябва да обичаме, които обичаме, а не да ги нараняваме? А аз знам, че бих ги отровила, и не искам! После бумерангът на собственото ми неопрощение е жесток! Както се казва - все в кереча.. Нещо на натурализми ме е ударило..:)
Само където ми е ужасно, ужасно, ужааааааасно трудно! И аз душа нося, и тя се пука по шевовете...
Както и да е, тежки теми - права си, няма да говорим. И да мълчим, и да се тровим.. хахаа.. Последното определено е с привкус на закачка.
Благодаря ти, запечатано с целувка!

]

Re: Amen!
от copie на 30.03.2006 @ 08:46:31
(Профил | Изпрати бележка)

... защото щом най-близките са го допуснали спрямо мен с ясното съзнание, че биха ме отровили, значи аз съм го заслужила...

с това, скъпа, ще ми разрешиш дълбоко и категорично да не се съглася! С тази нагласа само задълбочаваш усещането си за лична вина и чувството за непогрешимост у другите. Нали знаем, че не може един да е винаги прав, а друг - винаги да греши. Статистически не е възможно. Впрочем, преживяла съм и това. В края на краищата, ти имаш съзнанието, че си направила всичко, което е било нужно. А резултатът може да се окаже всякакъв, по всякакви причини - извън теб! И тогава си длъжна да си кажеш: аз направих всичко. Не става - но това НЕ Е МОЯ ВИНА.

]

Re: Amen!
от rainy на 30.03.2006 @ 11:57:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

От мен да мине – позволявам да не си съгласна!....хаха... Къртица такава! В най-дълбокото заби, нали?...:)
Много сериозен разговор е това, скъпа, и няма да успеем да го изчерпим тук, но аз обичам предизвикателствата и ще опитам да щриховам усетите си. Абсолютно си права за нагласата, приемам ти гледната точка. Уважавам се като човек и не съм мекотело, което приема по презумпция всички вини, да не говорим, че наистина е невъзможно и е глупаво, а аз не съм глупачка.
Нека се уговорим, обаче, че коментираме дълбоко взаимни чувства, а не други версии на отношенията.

Всъщност може би не съм се изразила точно. Имах предвид, че....ммммм... как да го кажа по-ясно... Когато сме справедливи в упреците си, това означава, че предварително не са се погрижили за нас да не ни боли, а щом не са се погрижили точно най-близките, значи по някакъв начин сме си го заслужили – може да не сме дали и ние самите правилната обратна връзка, било от страх, било от вътрешни противоречия, или от друго... защото отношенията са взаимен, а не едностранен процес... ох, дано съм ясна, не бива да се оневинява, когато не трябва.

И амокът на чувствата ни от съответното нараняване с право би бил справедлив, но защо трябва? Ако държим на определен човек, не трябва да вменяваме вина (нищо, че е виновен, дяволите да го вземат) и горчивият ми, но вярвам за добро опит, ми го е доказал. От това полза отношенията нямат, само могат да се разрушат сериозно, а нали приехме априори, че говорим за най-важните, и то споделени отношения? Значи трябва да намерим друг и точен начин, а такъв винаги съществува, повярвай ми. Партньорът се чувства адски зле, като е нападнат така, отделно и колко зле ще се чувстваме след това (поне аз) като сме забили нож в сърцето, което обичаме, пък било то и справедливо.
Само където нещата на практика не стоят точно така... хаха... Като ни падне пердето, когато сме дълбоко наранени, стой та гледай. Последното вече го казвам категорично без усмивка.

А сега ти ми позволи да не се съглася с последното ти твърдение.....:)
“Аз направих всичко”? Не! Винаги може ОЩЕ! С една уговорка – ако това “още” го искаме, и е очаквано с отворени обятия от нас. Извън въпросната уговорка вероятно имаш право, и е много полезно да мислим така с оглед на нас самите, но считам, че пак си зависи от човека, а хората сме различни.
Целувам те! Дълъг, дълъг разговор...

]

Re: Amen!
от I_naistina на 28.03.2006 @ 00:38:03
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/

Майчице мила!!!

(дано не ме сметнеш за най- малоумния си читател с тез коментари дето ти ги оставям, но... )

Re: Amen!
от rainy на 28.03.2006 @ 08:27:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

...:) Не, ти само ме разсмя от сърце, и то наистина!
Ужасно ме радваш с искрените си реакции, да не говорим и за това, че те, реакциите ти, са голям комплимент за мен. Надявам се вайкането в случая да не е било от ужас някакъв, неистов...:)... шегувам се.
Аз пък си го харесвам този стих, знаеш ли, ама без никакво значение как звучи за другите!
И бих го оставила някъде за постоянно, пред погледа си - мисля по въпроса. И като ме ранят дълбоко за пореден път (направо мишените в стрелбищата ряпа да ядат пред мен...хаха...), да ми напомня какво трябва да правя, когато чувствата надделеят и не помня след това как се чувствам... Защото после е хилядократно по-лошо вътре в мен!
Сега ще ти оставя нещо мое любимо. Много кратичко, хубаво и точно...

_________________

ТЕЗА

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Добромир Тонев

]

Re: Amen!
от I_naistina на 29.03.2006 @ 09:36:41
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/

еее не очаквах такъв страхотен отговор!! като същинско писмо! Много обичам така! Тук като че ли малко хора са многословни(в коментари) Аз се опитах два-три пъти, обаче не ми се обърна никакво внимание :)))))))))))))))))))) и ... виждаш!
кратки фрази(е поне наистина са спонтанни)! Обикновено се опитвам да не изпускам първата мисъл, която ми минава през главата след прочита на даден стих...

Разбира се, че трябва да си го харесваш!!
И не само този! Освен, че си творец, си и човек!
Не си падам по издигането на определени чувства на пиедестал и в същото време прикриване на онези, които се считат за негатив... но ги има и ги изпитваме! Всеки има своите причини да постъпва или не по определен начин. Да чувства или не. И с прошката е същото!

Пишеш със страст! Има живец в поезията ти(според мен)! Харесвам много!

А за ТЕЗА-та..
няма какво да коментирам повече!
Казано е!

Благодаря ти за разговора от сърце! :)

]

Re: Amen!
от Meiia на 28.03.2006 @ 15:36:09
(Профил | Изпрати бележка)

Има нещо чисто и детско в тази жестокост към себе си точно в молбата към Бог да поеме в своята воля нашата. Тежи ни отговорността за страстите ни, да. И отзвукът на светлото в нас е точно тази безкомпромистност, която ни кара да не се щадим, ако търсим истината за себе си.
Надявам се, отрицанието е само към врага в нас.
Бог ни обича. Дано и ние се научим да се обичаме.
-----------------------
Нали бил си обичал? Нали, Господи?
Не позволявай да се намразя!
Врагът е във мен, най-най-злостния -
аз не мога да си прощавам...
-----------------------
!!! А за прощката, знаеш, първо на нас самите трябва да си я подарим:)
И се започва това точно с такава, като твоята искреност:)

Re: Amen!
от rainy на 29.03.2006 @ 07:46:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Разбира се, че е чисто, Мея! И разбира се, само към врага в мен - ако не се уважавам поне малко като човек, кой ще ме уважава тогава, нали? За детското - това е комплимент с две остриета...:) Шегувам се, разбира се.
Мея, честно ти казвам, не знам... Това е някакъв омагьосан кръг, от който трудно бихме могли да се измъкнем сами, като Мюнхаузен. Мисля, че душата ни има капацитет на поносимост спрямо тежести, когато са лоши и жестоки към нас най-близките и неволно сякаш и ние искаме да нараним, и го правим твърде успешно. И после - неопрощение, тоест самоубили сме се, като сме убили.
От друга страна душата ми понякога така се затлачва от премълчавани рани и желае да си излее всичко на воля, че тогава вече ми е адски трудно да се справям с всичко вътре в себе си. Изобщо мазало...:)
И независимо, че ти си права, не съм узряла да си прощавам. И молитвата си ми е истинска, както и да звучи. Понякога имаме нужда от помощ и просто... ох, просто не знаем какво да правим, разбираш ли ме?...
Благодаря ти за топлите и точни думи!

]

Re: Amen!
от Marta на 30.03.2006 @ 10:00:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Това ми е толкова близко, подкожно усещане. В ядката на сърдечния плод ме устрели.
А си толкова смела да го напишеш и то как!!!
Поздравления!

Re: Amen!
от rainy на 30.03.2006 @ 10:29:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ооооо, Мартичка, зарадва ме! Значи съм го написала и истинско, и хубаво, за да те уцели там...
Обичам така!

Абе смела!... Остави ти тая работа... Не можем да сме смели в обичта, разбираш ли ме? Защото това е любовен стих, колкото и да звучи странно определението ми. А любовта е правопропорционална на страха, и той ми е огромен, повярвай! Който ми каже, че може да рискува и играе ва банк в тази област, само ще се усмихна вътрешно – това са несъпоставими неща. Или едното, или другото! Като пиле на заколение се чувствам понякога...хаха... но разчитам отсреща на идентични чувства като моите, и те заслужават истината, и така е правилно, ако са истински, и биха успели да приемат всичко, без да се променят - негативно, имам предвид, за посока нагоре никой не мърмори...:)

Благодаря ти сърдечно!

]

Re: Amen!
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 02.04.2006 @ 12:37:09
(Профил | Изпрати бележка)

Стихотворението е силно.
Някак си обаче образите са толкова отрицателни, сякаш си искала да ги изтриеш яростно от себе си.
Ясно е, че това е целта.
Но на тази чудесна поанта накрая- тези образи ми се струват твърде контрастни. Думи като сладникава, бозава, мазна, гадно никак не ми звучат за поезия...

Re: Amen!
от rainy на 02.04.2006 @ 13:37:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Костадине, какво да ти кажа... Да, абсолютно си прав, откъдето и да го погледнеш - не е поезия, в смисъла на красота и естетика. Имам въпрос - само красиво ли има в живота ни? Ангели ли сме? Защо да мълчим за чернилката в душата ни?

Съвършено умишлено ги използвах - както и да звучат за околните. Не съм привърженик на безцеремонното експлоатиране на грозни фрази, с цел впечатление и ефект. Точно обратното!!! Просто така ги почувствах в мен, направо ги чух вътрешно, така ги и описах. И това също съм АЗ, освен всичко останало. Някои може да ме приемат цялата, някои не. Нормално е....

Прав си и за другото - има кошмарна ярост, насочена в посока навътре, но и не само. И за останалото си прав - искам да ги изтрия, да! И понеже не мога сама, конфликтът в мен е много тежък на моменти. Ние не можем сами да се лекуваме, Костадине - не знам доколко си усетил това за себе си, но при мен е така.
Лошото е, че нито мога да съм мазна лъжа, нито бозава, за продажница - забрави, но съм готова и на това, разбираш ли ме? Повярвай ми, готова съм! И понеже наистина не мога, трупам в душата си мълчание, и стих като този е отдих на душата ми за всичко затлачено, един вик за помощ... Може би от там ти звучи контрастно на база поантата, както казваш, но няма противоречие. Никакво! Защото аз знам рецептата, ама много добре я знам.

Подобна самоомраза се преодолява единствено с огромна любов, и то не от мен към мен - не! Аз не приемам тази максима, защото за мен тя е с обърнати параметри. Когато те обича друг човек, и то докрай, и безусловно, тогава вече започваш да се харесваш и обичаш. Ето, така чувствам нещата от живота, а поезията....

Стиховете просто са онези крайъгълни камъчета на концентрираната ни емоция, къде красива, къде по-грозна, но много истинска! И тя помага и на нас, и на хората до нас (ако имаме очи, и искаме да ни помага в усетите) да се ориентираме правилно в дългия и прозаичен път, който следваме.
За да не изгубим най-ценното - хората, без които не можем, и ни осмислят като хора...

Благодаря ти сърдечно за вниманието!

]

Re: Amen!
от libra на 02.04.2006 @ 12:48:21
(Профил | Изпрати бележка)

Господ, когато те остави жив,
обикновено не ти дава повече
отколкото можеш да понесеш,
болка
освен ако много те обича
и докато се гърчиш
и го призоваваш,
той те възпитава
когато се проклинаш
с обезцветени очи,
защото друго не ти остава,
защото не можеш да мразиш,
или да обвиняваш някого или нещо,
той милосърдно мълчи
е, какво пък,
поне имах щастливо детство
и най добрия баща на света,
няколко верни приятели,
изживени спомени,
неизживени мечти,
и дъщеря
която ме нарича духовна сестра
Зеленото на очите ми
все някога ще се върне

май' 2005

---
понякога не си даваме сметка колко много всъщност имаме, тогава когато я има болката...забравяме го, а не бива..
поздрав рейни

Re: Amen!
от rainy на 02.04.2006 @ 13:52:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Понякога не си даваме сметка колко много всъщност имаме, тогава когато я има болката...забравяме го, а не бива..

_________________

Напротив, Либра, давам си сметка! И никога не забравям това. И затова самоунищожително се мразя, когато допусна да нараня най-скъпите ми хора, било заслужено или не - няма значение.
И ужасно тъгувам, до смърт тъгувам!, когато и спрямо мен го допуснат.
Много точен (и хубав стих) си ми оставила - благодаря ти! Както винаги - с малко думи много си казала. И аз на това разчитам - щом Господ ме оставя жива след всички болки, и мога да ги понеса, значи има нещо предвид, и значи всичко си струва...

Още веднъж - топла благодарност!

]

Re: Amen!
от kamik на 13.04.2006 @ 19:44:43
(Профил | Изпрати бележка)

Ве се намразвай, слънце!Няма начин да си простиш,защото наистина си достоен враг на себе си!Прегръдки!

Re: Amen!
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 13.04.2006 @ 20:03:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ооооооооо........намразвам се, Кам! Жестоко и безотказно се намразвам!

Колкото съм щастлива, когато правя щастливи хората, които обичам, толкова се ненавиждам, ама до смърт се ненавиждам, ако ги нараня. И никакви оправдания не играят. Пък било и то да съм права. Голяма работа! И какво от това?! И не мога да си простя, и затова дано Бог ми изпълни молитвата.

Миналото не мога да върна, но дълбоко вярвам в светлината на бъдещото. Относно това, за което си говорим.
И... милост за живите. За тези, без които не можем, и следователно и за нас.
Защото животът ми, лично за мен, е едно голямо нищо без тях...

]

Re: Amen!
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 04.08.2009 @ 15:49:37
(Профил | Изпрати бележка)

Аууууууууууууу, вижте какво намерих, госпожо)))))))))
http://enigmatika.fforumfree.com/forum-f16/topic-t109-60.htm
Разрешавате ли сега да се хваля, че ви познавам, а и даже имам ваша вещ, която смятам да обявя на благотворителен търг в името на кауза, която си изберете, защото сте категорична, че моите каузи не са ви вкусни и от тях Ви боли стомах (От смях))))))))))))

Re: Amen!
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.08.2009 @ 16:17:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Аууууууууууу, разби ме! Само да си ми харизала роклята, оскубах те до последното косъмче! После ще нарисувам зелените й точки на тяхно място, върху скалпа ти, с кръвта от собственоръчно пробития ти стомах, а пред следствието невинно ще твърдя, че изобщо не те познавам, но сигурно някой лирически герой от твоите поетични каузи благотворително се е жертвал в името на бъдещите ти жертви...
:)
Искрено, искрено, искрено ме разсмя. На глас!
Боже, тия хора не са редовни. Да им имам кръстословиците... Има една точна дума, изразяваща погледа ми и тя е – опулих се.
:)
А ако трябва да съм сериозна, върна ме години назад. Единици всъщност знаят, че този стих виси на стената ми. От много години. Това съвсем сериозно.
Благодаря за усмивката, Яно!

]

Re: Amen!
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 04.08.2009 @ 16:26:19
(Профил | Изпрати бележка)

Не те върнах изобщо назад, а прости като те попитат на колко си сега, ти вади от общата сбора от разликата в периода и липсващите ти първи седем))))) И кажи, че не съм те свежнала съвсем)

]

Re: Amen!
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.08.2009 @ 16:33:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Какво говориш... Не съвсем, ами направо издъно, както обичаше да казва баба, Бог да я прости.
На път сте да откриете ново направление в хирургическата естетика, госпожо - изпъване на мимически бръчки в областта на хипоталамуса!
:)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а