автор: Amphibia

Пресъхнал е от чакане геранът.
Чифлиците са глухи и сиротни.
Прихлупени са къщите от нямане.
А църквата е стара и самотна.

Пилеят се като молитва дните.
Прегърбена от взиране старица
нанизва си на хурката мечтите.
Очите й - по-пъргави от птици.

Дуварите са мрачни и разбити.
Камбаната прегракнала. Не пее.
Реката е като раздърпан скитник.
Еднакво е със нея и без нея.

Наклякали под клоните две врани.
Като моми дворовете все шетат.
Лехите закърнели… като рани.
Обрасал в тихи спомени е плетът.

Не се разлива в кръчмата ракия.
Отсъстват спорове и пищни свади.
Остана само попът. И светиите.
Изпиват по едно и си прощават.

Прашасал пътят. Никъде отива.
Под покривите вятърът се крие.
Безплодна е прекършената слива.
Самотно е. Боли. И е магия...