автор: nomoreideas

Очите ми парят от липсата на сън. Понеделника толкова прилича на неделя, че започвам да мразя и нея.
Вали. Усещам, че и тази седмица ще е кратка, като пътя ми до работа. Чакам слънцето отново да се скрие, за да прегърна новия си образ, един вампир, хранещ се с остатъците от голямата световна вечеря, трохи, които ми приличат на романтична вечеря с луната, която отпива от назъбената си чаша с вино и вдига тост за това, което днес си успял да разрушиш, с един замах, без дори да се замислиш, без да разбереш. Болката в колената е най-сигурния признак, че стоиш прав, макар и леко прегърбен, по-рано от определеното за теб. Пиеш и пушиш, така, както си виждал да го правят възрастните и неусетно порастваш, поемаш отговорности, не поемаш отговорности, тренираш съзнанието си, за да е във форма, готово да приема променящата се среда. В мислите си свириш на всички инструменти, които не си успял да разучиш, танцуваш поет от вътрешния си вятър, прахосал голямата част от сърцето ти. Почти спрях да мечтая. Не помня добре детството си. Забравил съм (или никога не съм знаел), къде да търся по-доброто за мен. Ако един ден пиша предсмъртно писмо трябва да го кръстя "underground underwear".
Elegantly wasted.
Колкото и думи да побера върху този лист, никога няма да мога да го запълня…НИКОГА….Tой винаги ще си остане празен, като мрака в работилницата на боговете, там, където направиха хората без да разбират, какво вършат, заслепени от виното, умопомрачени от дрогата, не виждащи в ненарушимата тъмнина. Всеки роман започва със своя неизбежен край. Още в момента, в който го отвориш, знаеш, че той рано или късно ще умре в ръцете ти, за да се роди после в нечии други. Едно безкрайно възкресение, което е единствения начин за безсмъртие. Нали, докторе?

Мина много време преди Иван да успее да се съвземе от удара в тила. Беше заобиколен от глутница кучета, които се биеха за остатъка от едната му ръка. Тъкмо щеше да извика, но усети, че езика му е откъснат, сега той беше трофей, който някой гордо разнасяше из нощните улици, на верижка около врата си, за да нахрани самолюбието си. Не му оставаше нищо друго, освен да подаде и другата си ръка на развилнялата се глутница…………


Като споменах безсмъртие, ще кажа, че според мен то би носило толкова нещастие, колкото и осъзнаването на неизбежната смърт. Две страни на една монета. Порочен кръг от весталки.
Споделих с една приятелка, че всичко в изкуството- книги, картини филми, музика и т.н., засягат две теми (прикрити под всякаква форма), темата за самотата и тази за любовта. Тя се усмихна и каза, че това не е ново и всъщност греша, имало само една тема- любовта, а самотата била нейната липса. Права е. Не е оригинално, но това не му пречи да е вярно……..


Когато приключи и с втората ръка, глутницата се поуспокои малко. Сега имаше за всички и жестокото дърпане и драскане се сведе до индивидуални схватки, които бяха по скоро игра, отколкото истинска кавга. Иван вече бе приел новото си положение. Трудно, помагайки си с тяло, успя да се изправи. Огледа се. Опита се да си спомни, как бе стигнал до тук. Последното, за което се сещаше бе бара, от който излезе за да последва едно красиво момиче. Имаше червена коса и много елегантна походка, носеше очила, но само когато четеше (той я наблюдава цялата вечер), носеше широка пола и черни обувки, с нисък ток, имаше……..
Какво значение имаше. Сега беше сам, не знаеше къде е, а и вече бе останал без ръце. Постоя объркан един миг и тръгна в посока на разпилялата се вече глутница.



Много харесвам английската дума за кадифе-"velvet". Звучи някак по на място. По тъмно, по еротично, по……истинско, може би. А сигурно това е просто кич , белег за модерност, неизбежна проява на пристрастеност към съвременността, опростена смилаемост, за начинаещи в любовта, един езиков Macdonald's. Знам ли и аз! Просто ми харесва.
Паренето в очите се засилва. Мозъка ми вече не работи нормално. По-добре е да спра сега. Да се опитам да поспя, макар и малко, а вие сами решете, какво е станало с Иван……