автор: RuThLeSs_AnGeL

Тя всеки ден се бори с живота. Издокарала усмивка преструвайки се на щастлива.
Като чели живота и е ценен! Старае се да не оплете конците, но проблемът е как да разплете възлите. Реши ли пред света да се яви, маската на преден план стои. Тя никога не знае какво и предстои, и как да реагира на предстоящите беди. Тя имаше нужда голяма от вас, а вие обърнахте и гръб мигом, без глас. Сега след предателство на приятели и семейството дори тя няма вяра напред да продължи. Вцепенена чувствайки се толкова ощетена, намери лек за душата наранена. И сега... тя лежи и бавно умира, до час нея няма да я има. Удари последната и минута, и в този час събуждам се аз! Седя в леолото потънала в мисли. Един по един въпроси си задавам : "Защо хората се смеят щом плаче им се с глас?", "Защо хората се променят, след като се харесват такива каквито са?", "Защо хората се отказват, преди да са започнали?", "Защо хората ти казват - не пуши - а те самите пушат?", "Защо хората ти казват кое е грешно, а не кое е правилно?". Търся отговор в хората отсреща, да ама то е се едно да си говоря със стената. Абе к'во ми пука, се едно на някой пък му дреме. За край въпрос един остана : "Защо човек щастието открил едва след загоба го оценява?"