автор: sradev

Загубиш ли се в гората на времената - съвсем си загубен.

предишна

Тъй и тъй съм загубен, то поне да потърся някоя истина. Може да намеря някоя по-хубава, а? А какво ли ще стане, ако намеря най-голямата? Ей тук някъде трябва да е поляната* на истините.

И така, от корен на корен, от едно време на друго и стигнах до поляната на истините. Цъфтят цветята на безвремието, тревите на надвремието, пърхат пеперудите на задвремието. А по поляната се размотават най-различни истини.

Срещам една голяма истина. Питам я каква по-точно е и тя нещо започна да ми обяснява, и започна да се смалява... и някъде се загуби.

Виждам една древна истина. И при това гола! Ужас! 87 944 годишна истина гола. Защо не вземе да си сложи гащи, панталон, пола, рокля, потник, фланелка, риза, пуловер, костюм, шлифер, балтон, кожух, барета, шапка, очила, воал, фередже, перука, каска... Абе още ли не са я закопали?

Намирам една по-закръгленичка, опитах се да я подхвана, ама тя е оказа хлъзгава и се изплъзна от ръцете. Хванах само една от ония дето бодат в очите, ама тя се оказа крехка и се разсипа на дребни иглички.

Ето ги и трите истини на отец Тишнер: Свята истина, Също истина и Говно истина. "Чест и хвала", поздравявам ги аз, а те ми отвръщат - "Чешч".

Подаде ми ръка една мокра истина - или много ослюнчена или много оплюта. Хайде сега няма да се правя на кавалер - не й целунах ръка. По-точно си избърсах своята в панталоните.

Зададе се и "Де е Морга". Нещо червата й се влачат, като двуглава ми мяза. Питам една по-оправна истина защо е така, а тя ми обяснява:
- Де Морга е била едно време чиста лъжа. Ама направила магия, разделила се на две половин лъжи, обърнала ги наопъки и се събрала в една чиста истина.


Питам ги аз "Коя от вас е най-голямата?", а те в хор ми отговарят "Аз".

Не, така до никъде няма да стигна. Необходим ми е водач. И в този момент се появява Павел. (като пак се появи на занятия ще го питам и за фамилията)
- Разгеле Павле, кажи ми къде е най-голямата истина.
- Леля ми казваше, че крачка в дясно.
Правя крачка вдясно и нищо не виждам.
- Ами тук нищо няма.
- Майка ми казваше, крачка нагоре.
Правя крачка нагоре и виждам една пропаст.
- Само пропаст виждам тук, никаква истина няма.
- Баба ми казваше - две крачки напред.
Не съм свикнал да прескачам пропаст на две крачки, ама хайде да опитам.

И попадам в долината на въпросите.
- Хей, - викам, Павлеее, и коя е от тях най-голямата истина?
- Точно на нея си стъпил.


* Вълшебните поляни

В моите езици понятията лъка (лука) и поляна се отнасят за две съвсем различни явления. Поляна означава "пространство в гората, където не расте нито едно дърво, а треви, цветя и гъби". В "доброто старо време", когато природата живееше по-близо до хората, поляните бяха населени с много вълшебства и чарове. И до сега поляните са малко чудо: наоколо гора от стотици години се опитва да посее дърво там, но поляната не му дава. А наоколо дърветата са протегнали клони и листа към светлината така, че всяко късче от слънцето прихващат. Корените са засмукали живителните сили на земята, старите листа са покрили свободното пространство, та дори и тревичките са хилави. Само тук таме гъби се крият под листата, ама гъбите много не припират за светлина - на тях им дай вода. И така вървиш и вървиш из гората, корени те препъват, листа и клони ти крадат от светлината и неочаквано попадаш на поляна. Пълна със слънце, цветя, гъста трева, живинка из тревата и живинка над цветята. Русалки хоро играят, самодиви приказки разказват, вещици билки събират, сибили водят на водопой еднорози, духове, магьосници, феи, проклетници... препълнено е с вълшебен живот. Не един ловец ще ти разкаже приказки за това, което е срещнал на поляна.