Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вечер
Зениците последен път долавят светлина,
разгръщайки завесите на прага на нощта.
И - нож, издирващ вената на розов свински врат -
проблясва лъч през клоните на сив, далечен скат.
След миг, напипал пулса му, с уверена ръка
поръбва кротки облаци на залеза с кръвта.
Свидетели на този акт, в небето отстрани,
примигват бледо няколко изгряващи звезди.
Отдолу къщи пръснати говорят две по две,
приклекнали по склонове на речно дефиле.
Село
Стените поизлющени и килнати встрани
взаимно се подпират с гръб. На портата виси
стопанин със семейството си - странно общество,
скрепено нежно с кабъри. Прогнилото дърво
придържа техния живот все още пред света,
шумящ с дървета тихо, душещ с кучета. Скръбта
отдавна е отминала. Когато се стъмни
те с други като тях припомнят някогашни дни.
На ъгъла е църквата. Високият й зид
от някой сякаш пази я. На кулата тежи
камбана прашна без език. Гробовете мълчат.
Христос на всички е простил и всички тихо спят.
До нея - училището с престъпници-деца,
избягващи, затворени, затвора. Възрастта
единствена спасява ги. Учителят суров
чрез бой замества липсата на бащина любов,
която не разбира сам и няма да даде -
побой. Развод. Жена му днес е с малкото дете.
А тук не търсят в супата картоф или домат -
дарила е съпругата на някой дипломат
храната кондензирана, с надежда милостта
в живота им да прати с мир Небесният баща.
Завой. Площадът с кръчмата - прескачащо сърце,
избутващо по вените на спящото селце
вълни надежда. В неговите стъклени очи
потрепват старци, дремещи на чашка, в светлини
от мръсна гола крушка. Зле варосана стена
показва лозунг, писан с кръв в безумни времена.
Тук заедно с приятелите вино пил преди,
минавам пътьом днес, но сам. И спомени добри
Събуждам в мен... На запад, в мрак, лежаща на страна,
достигам в сън застинала, мъглива планина.
Гора
Навътре сред дърветата зелени светлини
разливат се - далече от човешките тълпи
дриядите пристъпят в танц. Под срязана луна
сред клоните процеждат се забулени лица.
Ръцете им преплитат се, протягат се встрани,
в едва забележим поклон сънуващи треви
привеждат се под допира на тънките нозе.
Сред туники ефирни в полет блясват колене,
оголва се изящен гръб, полуприкрита гръд -
развяват се воалите. Но никой не свенят
танцуващи телата им - спят хорските очи
измъчен сън. И аз, човек, отдръпвам се встрани.
Запяват. През гората ме настига песента,
по сладка от нирвана и по-нежна от жена.
По пътя си дочувам я сред всеки нощен шум,
разхлабващ нежно възлите на смъртния ми ум
с безсмъртни пръсти. В гърчове умира, белобрад,
страхът, заключен в гените. През времето назад
отново търся Майката и с подлите очи
почти виновно гледам я... В зелените поли
тя с обич приласкава ме, люлее ме в нощта
и всеки лист целувка е, и всеки клон - ръка,
и всеки вятър - приказка за някой непознат,
молитва всяка дума е, и всеки дишащ - брат!
Прощаващо обгръща ме мастилена гора -
нали обичат майките и лошите деца!..
Път
По сипея достигам стар, асфалтов, мазен път.
Ругаейки, камиони в дим едва вървят, на гръб
с товарите си всякакви за всякакви места...
Над прохода Зората обещава светлина.
Днес пак ще бъда сресан, пак ще бъда политик,
пред нечие нещастие поцъквайки с език.
Отгоре ще ме бият, ала аз ще съм добре
и някой ще излъжа пак. Днес някой ще умре
от думи, от мълчание - нали е все едно!
Днес долните ще мачкам - черно, жилаво месо
на тигрите ще хвърля от торбата за боклук.
Пак някой ще обичам днес и ще намразя друг.
Вън сенки ще вървят след мен. И в тих, среднощен час,
безумна съвест ще крещи... Но глух ще бъда аз.
Майка
С усмивка майката търпи жестоките деца -
зъбати, хищни бебета, разкъсващи гръдта -
лицето й да режат и продават на парче,
да сплитат в мрежи с пътища безбройни градове,
растящи като струпеи по нейната снага;
да късат дробовете й, от сиви небеса
очите й да ръсят с мъка кисели сълзи...
А болните деца да вирят празните глави,
по-малките да мъчат и изтребват, на шега,
понеже "неми са", "без ум", на четири крака!
Да страдат и самите те по начин най-жесток,
защото са разумни и подобни са на Бог!
А би могла и Майка ни, по пътя си напред -
момиче нерешително в дискретен кабинет -
да заличи в утробата човешкия терор
с всестранен, всепомитащ, облекчителен аборт!
Но някак си, през болката, прощава и сега -
нали обичат майките и болните деца!..
Публикувано от BlackCat на 25.03.2006 @ 14:05:39
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"През планината" | Вход | 12 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: През планината от I_naistina на 25.03.2006 @ 14:33:39 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | Боже!
(пътят и Майката просто ме съсипаха)
някъде до половината на Гората щях да пиша други неща, обаче.. представа нямам какви бяха |
Re: Упорита. от regulus на 25.03.2006 @ 14:48:45 (Профил | Изпрати бележка) | О, прочела си го цялото?!....
И "Боже!" е предостатъчно! |
]
]
Re: Въздух. от regulus на 28.03.2006 @ 15:25:48 (Профил | Изпрати бележка) | Е, значи и въздух не ти е бил нужен!.. |
]
]
Re: През планината от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 25.03.2006 @ 14:36:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com | Vecherta i Gorata - neveroqtno krasivo....
i cqlata ti tvorba e mnogo silna! na edin dyh se prochita, a dylgo posle otkyntqva....
haresvam mnogo tozi nakysan ritym, kogato izrechenieto se svyrshva v sredata na strofata, nastignato ot sledvashtoto - prilicha na stegnatiq, otmeren vyrvej, koito chovek postiga v planinata, ako e v mir sys sebe si.... |
Re: Проследен. от regulus на 25.03.2006 @ 14:52:14 (Профил | Изпрати бележка) | Човече, ти да не си вървяла след мен? И да ми гледаш сеира... Но, да - в мир...
А това, за изречението, дето се продължава на другия ред, си има име, но трябва да видя по книгите - забравил съм го! |
]
Re: Проследен. от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 25.03.2006 @ 15:11:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com | da sym vyrvqla sled teb - ne, no s teb v paralelna PLANINA, moje....
za izrechenieto - i az ne pomnq kak se kazva, no e trudno umenie, haresvam kak se poluchava v tvoite stihove. |
]
Re: Проверка. от regulus на 25.03.2006 @ 15:51:59 (Профил | Изпрати бележка) | Обезателно ще проверя и ще ти кажа!
Така се получава - като са ми къси редовете!..
Но си е много лесно даже - пишеш до където стигне и после запълваш с нещо там...
Планина. |
]
Re: Проверка. от copie на 26.03.2006 @ 12:18:01 (Профил | Изпрати бележка) | :))))) Пишеш, докъдето стигне, и после запълваш с нещо там... :)))
Направо кратък курс по писане! :)
Единственото условие - да имаш нещо там... :))))
|
]
Re: Нещо там. от regulus на 26.03.2006 @ 13:18:32 (Профил | Изпрати бележка) | Е, вярно! Но си правиш един склад от неща - по-кратички и ръбати - и като потрябва, ровиш, ровиш, и намираш нещо, що годе подходящо!. |
]
Re: Нещо там. от copie на 26.03.2006 @ 15:18:11 (Профил | Изпрати бележка) | Що-годе!..:)))))))
Сетих за оная басня за стоножката - дето почна да се спъва, като слушаше описание на това, как елегантно си мести крачката :) |
]
Re: Спънат. от regulus на 26.03.2006 @ 15:27:22 (Профил | Изпрати бележка) | Ами да - спъвам се и още как! Че и се настъпвам даже!.. Мани, мани... |
]
Re: Спънат. от copie на 26.03.2006 @ 16:27:38 (Профил | Изпрати бележка) | Неееее, няма опасност! :))) Само гледай да не се замислиш: абе как точно ги правя тия прекъснати и пренесени фрази!.. :)))))))) |
]
Re: Спънат. от copie на 26.03.2006 @ 16:27:48 (Профил | Изпрати бележка) | Неееее, няма опасност! :))) Само гледай да не се замислиш: абе как точно ги правя тия прекъснати и пренесени фрази!.. :)))))))) |
]
Re: Незамислен. от regulus на 27.03.2006 @ 18:23:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ааа, няма опасност значи! Въобще не мисля даже!.. |
]
Re: Сетих се! от regulus на 16.04.2006 @ 01:04:45 (Профил | Изпрати бележка) | Сетих се бе! Това, с пренасянето на долния ред се казва "анжабман"!! Не го пиша на фр., понеже не знам с кое "ж" е. Ти най-добре знаеш какво значи!.. |
]
Re: През планината от copie на 25.03.2006 @ 15:00:28 (Профил | Изпрати бележка) | Днес някой ще умре
от думи, от мълчание - нали е все едно!!!
с майките е така... най-много обичат най-нуждаещите се
Много мощен стих, regulus, усеща се, че Планината ти е личната стихия :)
|
Re: Повярвал. от regulus на 25.03.2006 @ 15:04:05 (Профил | Изпрати бележка) | Повярвал на казани думи преди...
Ами така става с умирането... А и с майките ще да е така - щом казваш!..
Планината? ПЛАНИНАТА! |
]
Re: През планината от libra на 25.03.2006 @ 15:25:55 (Профил | Изпрати бележка) | Потресаващо..
всичкото..
като ми дойдат думите, може и да ти напиша свестен коментар |
Re: Изчакване. от regulus на 25.03.2006 @ 15:53:40 (Профил | Изпрати бележка) | С удоволствие и търпение ще те изчакам! Но и този е свестен! |
]
Re: Изчакване. от libra на 25.03.2006 @ 19:15:20 (Профил | Изпрати бележка) | не мога да напиша
просто го изпътувах с теб
това е. |
]
Re: Пътуване. от regulus на 26.03.2006 @ 10:11:28 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за компанията! Дано не се умори много! |
]
Re: През планината от peri_pathetic на 25.03.2006 @ 16:01:13 (Профил | Изпрати бележка) | Извинявай, но ще загубя обичайният си лаконизъм, макар и да си глътнах езика, докато четях. По-силен пътепис не съм чел откакто четох "На път" от Валери Петров преди много години. Тук е мястото да отбележа, че аристокрацията пак е привилегирована - BlackCat не те е пратила своеволно в "Поезия", макар че много щеше да ти отива :))
И доколкото мога да разсъждавам след поредната доза "regulus", ще кажа, че освен в жанра на пътеписа може да се пробваш и в живопис(т)а ;)) |
Re: Значения. от regulus на 25.03.2006 @ 18:12:28 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво да кажа, освен: благодаря! Мнооого значат думите ти за мен! /За В. Петров дори не мога да коментирам/ За живопис/т/а - пробвам се, но някак дори сам не мога да се гледам...
Мисля си, че Мяу има някакво специално отношение към теб, затова ви се разминават вижданията за разделите. В случая бързо и кратко се разбрахме, че това е за тук! Сякаш... |
]
Re: През планината от pc_indi на 25.03.2006 @ 16:43:22 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | След нещо такова прочетено,обикновено давам заето и всичко останало ми се струва някаква глупава словесна еквилибристика.
Ако имах шапка,щях не просто да я сваля,а да я изхвърля.
Поздравления!!!
И честито Благовещение! |
Re: EUAYYEЛION. от regulus на 25.03.2006 @ 18:17:54 (Профил | Изпрати бележка) | Много силни думи!!! Благодаря ти! Много!
Ами добре, че нямаш шапка значи - приемам, че е изхвърлена!..
Честит празник и на теб!!
Поздрави! |
]
Re: Лекарство & десерт. от regulus на 26.03.2006 @ 10:24:35 (Профил | Изпрати бележка) | Твърде много казваш? По лъжичка се дават лекарствата, по малко - десертите! Това нещо едва ли е лекарство, камо ли десерт... Може би основно ядене - нещо като леща с моркови. Сипваш там и кой колкото...
Марта обаче каза същото - разделено!! Не ми бе минало през ума, но сега като гледам - пак ми се вижда странно! Предполагам все пак, че възможните читатели просто ще спрат да четат където трябва!.. /Нямаш думи за коментар, но виж ме мен!/ Благодарности!!! |
]
Re: През планината от Marta на 26.03.2006 @ 08:24:37 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Нищожница съм, жалка песъчинка, тресчица, пръска пяна,
парцалче вятър, на стрък трева съм жилка, половинка
от нечий животински отпечатък.
Зъб конски, тънък ръб на облак, иглица ежова, реса
И капка слънце, черупка мидена, искра от влак, , дъх мъглив,
мехурче дъжд, и драска върху камък,
търкулнало се зрънце ръж
в пукнатина на пътя.
Стомна. С миговете "път". |
Re: Повече. от regulus на 26.03.2006 @ 10:28:45 (Профил | Изпрати бележка) | Много и много повече си, М. от миговете "път", както се вижда и тук! Но мило е това, че го споменаваш, допълвайки! Бл.!
/Съгласието ти с мен изпревари с малко съгласието ми с теб!/ |
]
Re: През планината от Izvor (WMRSG@web.de) на 26.03.2006 @ 12:06:15 (Профил | Изпрати бележка) | ... и майката е вече готова
да нарани децата си -
дотам е стигнало...
Тя пак ги Обича
и няма да ги убие...
Само ще им помогне
да разберат болката й,
усещайки поне част от нея! ; (
Развълнува ме... на Добро Утро да е, Приятелю!!! :-*
:)))))))))))) |
Re: Болки. от regulus на 26.03.2006 @ 14:59:02 (Профил | Изпрати бележка) | На добро утро, че и на добър ден!
Дано разберат! Тя може би няма да ги убие, но току виж те пожелаят смъртта!.. От срам.
Поздрави, Развълнуван! |
]
Re: През планината от Den i nosht на 26.03.2006 @ 12:37:30 (Профил | Изпрати бележка) | Когато се стъмни
те с други като тях припомнят някогашни дни.
...................
нали обичат майките и лошите деца!..
..........................
среднощен час,
безумна съвест ще крещи
.....................
нали обичат майките и болните деца!..
!:) , СТРАШНО НАПОМНЯШ МИ ЕДИН ФИЛМ НА ФЕЛИНИ....
БЛАГОДАРЯ!:)
|
Re: Филм. от regulus на 26.03.2006 @ 15:02:33 (Профил | Изпрати бележка) | О, по-скоро аз благодаря!! Радвам се, че ти е харесало, фелиноприпомнящо! |
]
Re: През планината от rajsun на 26.03.2006 @ 15:50:58 (Профил | Изпрати бележка) | Като форма заслужава поздрави - изпипано!
Макар и по старичък модел.
Като философия - това е излизане на сцената, след което има къде да се прибереш на топло.
Бъди! |
Re: Модел. от regulus на 26.03.2006 @ 16:07:22 (Профил | Изпрати бележка) | Да живеят старите модели!
Съмнявам се обаче, че винаги ще има място за прибиране! Поне топло!..
И ти бъди! |
]
Re: Говорене. от regulus на 27.03.2006 @ 18:25:06 (Профил | Изпрати бележка) | Ооо, говорене да искаш от мен!.. На твоите услуги! |
] | |