автор: angar

Станах рано във зори,
тръгнах рано във неделя:
да обходя Тракията цяла
да намеря лястовичка бяла.

Дето в бурята лети,
дето с Бога другарува,
дето знае вярно да врачува,
да я питам дали съществува:

някъде във планина,
някъде във равнината -
дали има някъде момиче
дето може мен да заобича?

Лястовичката видя,
Лястовичката ми каза:
отвори си за любов очите,
сам ще видиш своето момиче!

Чисто е като сълза,
кротко е като сърничка,
нежно - като пролетно кокиче,
твое е, до гроб ще те обича!