автор: rainy

               ...Аз просто дилетантски я замествам.
                              К.Кондова
                              "Как се обича художник"

Разделям го със нея...
Какво казах, подялба?
Лъжа е! ТЯ го има.
И му е ножа, и хляба.

Краде ми го безсрамно в нощите (и дните),
а после той се чувства като Луцифер,
и ме натирва при тия същите, събратята...
И на границата между смъртта и живота,
срязал вените си върху своето разпятие,
ще ме вплита пак във всяка нота,
(любимата е здрава спойка за темелите)
и с всяка капка кръв, докато я свири,
ще граби, граби, граби! - от душата ми...
И я раздава, без да го разбират,
и ще се мрази после - яростно, неистово!,
защото, както винаги, ме е забравил...
И защото е такъв, какъвто е.
(Благодаря ти, Господи, че ми го даде!)
Ще ме иска - диво и първично,
огладнял за мен, като дете в сладкарница,
но би ме разпродал заради нея!
Двадесет и девет сребърника щастие,
двадесет и девет сребърника болка...
Ад и рай в едно - озонът му за дишане.
Не, не ревнувам, и нямам против,
защото, защото... Усмихвам се.

Да, ТЯ ще бъде много лъскава,
красива, неприлично съвършена.
Ще я харесват - някои и искрено,
(и него - дал му Бог талант и външност)
ще й се кланят, и ще го миропомазват...
Но тя ще е кънтяща дупка! -
тишина след фойерверк на панаир,
миризма на празно, на черупка...
Безпомощен, езически курбан
във Дяволското гърло на ждрелото -
зейналата паст за жертвоприношения,
а на изхода й нищо, нищо, нищо!
Ако ме няма мен, и точно мен -
да го очаквам, и осмислям лично...

_________________

G7 - вид акорд ("дантелен септакорд") в музиката.