Болестта ми е тежка,
но не е неличима.
Като всякоя друга.
Носи своето име.
Като вирус връхлита.
Във кръвта ми попива.
И ми пълни очите.
И отляво убива.
Оцветява ми в мрачно.
Гони сън и идея.
И ме прави прозрачна.
(Подходяща за смеене...)
С нея разума губя,
равновесие, смисъл...
Случвало се и с други
някой беше написал.
Болестта ми е тежка,
По човешки типична.
Нали няма опасност
да стане хронична?!