автор: mavar

Може ли? Искаш ли? Да целуна пръстчето-малкото
и погаля дланите-нежните, с устните изпръхнали,
от очакване да видя как стъпваш, как вървиш,
от очакване да видя твоята походка устремена,
сякаш полетяла си нанякъде и не може нищо да те спре!

Знам, не можеш да се видиш отстрани,
но навярно го съзнаваш, някак без да искаш, може би,
и затова така вървиш! Как искам да го опиша, но не мога,
не стигат думите! Не мога! И така боли! Защото искам...!

Ти никога не си била добра към мен, макар, че се опитваше привидно,
да ми покажеш колко си добра и колко много ме цениш, а всъщност,
Ти обичаш себе си, но затова не те виня, защото твойто име е Жена...!