автор: zdratch

От сезон до сезон
живота си меря:
по скършени клони,
по потеря
от листа пожълтели,
по вятър, отнесъл
до следваща есен,
до следваща пролет
на трепети полета.

От сезон до сезон
неотклонно,
безстрашно
посрещам бедите
и все ги препращам
към дълбините
на мисъта си.

От сезон на сезон...
Не останаха клони...
А аз все пресрещам
вятър насрещен,
все спъвам се в грешки,
все по ми е тежко
да живея от спомени.