Докосвал ли си синьото небе
със нежен порив,
със крила,
със поглед.
И птиците да укротяват с полета си
облаците във душата,
жадувайки онези силни рамене,
на които да се облегнеш и да кажеш:
"Колко съм слаба!"
Да няма бури, само тишината -
опрата безмълвна.
Небето - пролетни листа,
които ги покрива звезден цвят -
да го опазиш
и силата ти да се сбира в думата:Титан.
Жена и мъж пред погледа на щъркели.