автор: pisana

Коня кафявия с буйната грива
лъскав косъм и бяло петно на чело.
Моя любим . Заради очите.
Голямо бездънно море.
Препатил затова е така
сам не част от табун .
Стар , уморен от живота
от работа не.
Протрит е врата му от хамута на злобата .
Посипах сажди, стар гьон на прах.
Дълбока е раната не минава.
Сляп е роден. Вижда само любов .
Морска сол в очите му сложих,
с морска пяна ги мих,
но романтиката пак му остана,
а с ревматизъм и хрема го уредих.
И това му премина. С ечемичена каша.
Авлиджан корен стрит му духнах в носа.
И го зарязах. Да си тъне в робията,
на чумата завладяла света.
Да щастливо май, че изглежда.
Замечтано загледан напред.
В горско сено за сън главата си свежда,
а тревата я души не слага в уста.
По утъпкани пътища бавно минава.
Май копитото го боли.
Затова природата му е дала
бели чорапи на кафяви крака.
Несъвършен е, но Радост се казва.
С него броиме звезди.
Обща е нашата минала младост,
чакат ни дълги нощи и дни.
Ако искаш ела се порадвай
в него има обич за теб.
Донеси му малка усмивка
тя за него е лек.