Вчера видях Любовта
- с два бастуна и плетена шапка,
в две набръчкани вече лица
на един дядо със своята бабка.
Той й отваряше чантата -
да прибере рецептурната книжка,
тя му оправяше шала
с уморена и кротка въздишка.
Усмихнати,нещо си казаха-
гледайки се в очите
и дори не ме забелязяха
как им запомням чертите.
После,бавно отминаха
хванати подръка...
На бастуните-здрава и силна
се подпираше с тях Любовта.