част 2
Отново кръчмата на Мамульово.
На една маса са старците:дядо Тоню, дядо Балю, дядо Видю , дядо Вълю , "възкръстналия "дядо Ристьо- Чикчирика и поп Дончо. Те празнуват "възкресението "на Чикчирика и вече са здраво пияни , ако въобще някога са изтрезнявали.
На другата маса са партийните и общинските вождове: кмет Пейчо, партийният секретар- Наката,
агрономът, председателят на ТКЗС-то, двама бригадири. Те пият малко и разговарят тихо,все едно заговорничат срещу останалите, което си е точно тъй.
На трета маса са подрастващото поколение- няколко голобради селски ергенчета , между които и Живко. Те пият мълчаливо биричка и поглеждат" кръвнишки"към другата маса в ъгъла, където също има няколко голобради ергенчета от съседното село Киселии.
По- нататък на отделна маса са група цигани -препасали калъчки-които са си пияни и без да пият и вдигат гюрултия колкото един цял партиен конгрес: Мустафата, Таира, Бикташа, Юсуфа , Салито , Шанко, Асан, Шабан, Цико, Яшара и др.
От другата страна на помещението на специална маса са башпиячите- мъже на средна възраст, едри и здрави като бикове - всички в свръхтежка категория, които не пият ракията от чаши , а направо от бутилките, след което за изтрезняване пият червено вино от калайдисани бакърчета ,
а луканките си ги носят от къщи ,защото кръчмарят не може да им насмогне.
Тук са Анкин Колю- категория над сто и двадесет килограма - шампион по ядене и пиене в няколко поредни състезания, Димчо тракториста -също над сто и двадесет килограма . Той сменя гумите на
трактора без крик , Райно налбантина - над сто и тридесет килограма . Разправят, че като млад чирак, за да подкове някакъв кон, го обърнал по гръб , двамата братовчеди-Сребрювци - категория над сто и четиридесет килограма - джамбази и касапи - мъже , които с удар на юмрук убиват бивол,
Братята Тъпани- синове на дядо Тоню-категория над сто и четиридесет килограма - лауреати на кулинарното изкуство, Златанов Митю пазач на рибарника-същата категория.
Тази група юнаци през коледните празници обикалят от къща на къща из село и вземат дейно участие при коленето и разфасоването на прасетата, но помагат най- вече в заключителния етап, при изяждането ,след което от прасето не остава почти нищо, освен кокали за кучетата и някой празен пикочен мехур. Като свършат прасетата на село, прескачат на помощ и в съседните села. Благодарение на тях , напоследък в Мамульово много намаляха и магаретата. Съществува решение на управата ,тези животни да бъдат вписани в червената книга на Мамульово ,както и на околните
села.
За да стане ясно за какви хора става въпрос , ще споменем накратко една история с Анкин Колю , сравнително безобидна , но добила известност,тъй като се е случила в окръжния град и взела акъла на градските пияндета.
15
Един ден Колю отива в Пловдив , за да си купи кон от хайванпазара , щото старият му кон окуцял от претоварване.Той събрал юнаците, заклали го , обезкостили го ,омешали каймата със свинска и го изяли за мезе.
Та, значи, обиколил Колю из пазара, поогледал стоката , попазарил се тук-там и преди да вземе окончателно решение, се отбил в една кръчма да хапне и пийне. Седнал сам на една маса в ъгъла и поръчал на келнера каса бира и една тава с кебапчета. Минало доста време, а поръчката все се бавела . По едно време Колю не издържал, ядосал се и дръпнал келнера за ръкава.
- Абе, майсторе -казал той строго - до кога ще чакам да ми донесеш поръчката !
Келнерът го погледнал притеснено.
- Ами, приятелю -отговорил той-чакам да дойдат и другите от компанията , защото кебапчетата ще истинат , а бирата ще се стопли.
Колю намусено свъсил вежди.
- Какво дрънкаш- кои други !..
Келнерът се облещил и чак тогава проумнял, че няма други.
Общо взето в подобен стил са и останалите им приключения .
На самостоятелна маса са и мераклиите по "тънката част".
Основали са нещо като "Клуб на коцкарите".
Парадоксалното е , че като по правило, с дребни изключения, в този клуб членуват най-смачканите и невзрачни типове: кривия Пенчо, куция Калчо, Славето-чалнатия,стария ерген Колю Гърчев- гърбавия, фурнаджията Кирчо-албинос и смотаняк ,Рамока Наню и др.
Почетен председател на клуба е дядо Маню хърбавия , който не присъствува на заседанията , поради напреднала възраст, но се е прочул още навремето , че бил надарен и през войната обслужвал булките на фронтоваците -включително приятели и близки.
Секретар на клуба и провеждащ заседанията обикновено е даскал Дечо - един малко изкукуригал тип, който , за да се харесва на булките , си е пуснал коцкарски мустаци, тренира културизъм и дрънка на китара. Но понякога яде и бой…
Една вечер на някаква циганска сватба , той се напил и заедно с група цигани продължили празненството в къщата на младоженеца. Само че през нощта Дечо забелязал ,че младоженеца оставил булката сама в другата стая и дошъл при гостите да си допива. Това било достатъчно за нашия човек- той тихо се измъкнал от компанията и още по- тихо се промъкнал в стаята при булката . И си легнал при нея…
В тъмното младоженката не разбрала какво става , но малко по- късно усетила , че все пак има някаква разлика , но не се издала , само дето малко по-силно викала , ала накрая не издържала и доста силно се развикала , щото бил такъв моментът.Та, въпреки гюрултията , я чули чак долу гостите и се юрнали да видят какво става . Когато блъснали вратата и я изкъртили , наш Дечо тъкмо се загащвал и не успял да скочи през прозореца и да избяга, защото гащите му се закачили
за някаква кука. Циганите го хванали и му теглили такъв ужасен бой , че престанал да мърда и да диша. След което го замъкнали и хвърлили в една каменна кариера на баира.
На сутринта го намерил Сергито- овчарът, че бере душа и извикал мъже от селото. Закарали го в болницата в Пловдив и там докторите го кърпили, лепили , едва "прескочил трапа".
След този случай в подобна ситуация , той вече избягва да си сваля панталона.
Разправят злите езици , че циганчето , дето се родило от този брак било хубаво като кукличка бяло момиченце и никак не приличало на баща си -Таира- черен като кюмур мангал, дюстабанлия и късъбаджак. Отначало Таира нещо негодувал, но старите по- печени и хитри цигани го успокоили:
- Трай си , бе будала, това тук като порасне след дванайсет -тринайсет години и го продадеш на пазара за булки, ша вземеш за него барем пет пъти повече пари.
Така и станало.
Прочее, с облагородяването на циганската порода в Мамульово най- сериозно от всички се заема
Кирчо-фурнаджията- както споменахме-също член на клуба на коцкарите и албинос- няма един черен косъм по тялото. Когато циганките нямали пари да си платят хляба , сами предлагали да си платят по друг начин-"в натура"- и Кирето обикновено посрещал отзивчиво подобни предложения.
В резултат на което в Мамульово се пръкват прекрасни като малки амурети циганчета-албиносчета ,
с което татковците им особено се гордеят. Останалото е публична тайна…
16
- Та ти викам, бати Дечо,-започва куция Калчо своето изказване на клубното събрание- напоследък много булки зафанаха да ходят на черкова и да се изповядат .Фалят го много тоа поп.
- И много от тях са вече с надути кореми - прибавя кривият Пенчо.
- Тоа поп ждъ требе да го приемем в нашия клуб - предлага Колю-гърбата-много зафана да се прочува по" тънката част".
- Няма да стане- обажда се Славето чалнатия.
- Оти да не стане?
- Страх го е да не се компро…компрометира- запелтечва Славето.
- Пред кого да са компрометира -пред ората или пред Господа? Та той е компрометиран достатъчно. Навсякъде си носи задника със себе си , значи навсякъде се е наакал. И ората ,
и Господа го знаят що за стока е. Сигур и попадията знае. Нея пък хич не я сайдисва , оти е дърта и болна.
- Да, ама освен това, много си пада и по плюскането и онези там- на другата маса са му баш приятелите,дето без вино и луканки не сядат -завършва патетично Славето.
Даскал Дечо-секретарят на клуба- мълчи намръщено и следи внимателно разговора . В един момент внезапно става и вперва изпитателен поглед към Колю-гърбата.
- Не я сайдисва ли -казваш?
- Какво, какво?- кокори се Колю.
- Нищо, нищо -махва с ръка Дечо и бързо си тръгва. Те се споглеждат очудено . Даскалът изглежда съвсем трезвен.
Към полунощ тайфите се разтурват и всеки си тръгва както може . Тогава се сдружават по махали.
Горната махала -нагоре ,долната-надолу. Нататък е "Синджир махала",в обратна посока -" Баир махала". Циганската махала е до другия баир по пътя за Автоьово, а до азмака е "Гьол махала".
Най- тежко е за тези от "Гьол махала".Те трябва да преодолеят азмака по наредени във водата камъни, защото дървеното мостче се е срутило и няма кой да го поправи. По този маршрут вървят
Сребрювците, Дъртювците, Пънделците,Пиперците, чобан Тодю , татар Гочо , абдал Мичо и др.
Само че изпитанието е трудно. Много често, особено зимно време,когато камъните са по-хлъзгави ,
а минувачите- по пияни се получават и изненади. Юнаците падат в азмака и затъват в калта. Случвало се е цялата група да пльосне в мътилката, докато си помагат един на друг.
В другите посоки изпитанията са сравнително по-леки. Човек може да си загуби цървулите в дълбоката кал. Или да го нападнат кучета. Но и кучетата напоследък решително намаляват, откакто вкарват хората в ТКЗС-то и им вземат имотите. Няма вече кой какво да пази . Остава само пиенето без мяра. Кой колкото може. Докато може- до откат…
Мурджов Делчо, Мурджов Стоян, Нихтянов Колю, гърбата Колю ,Чакъра , Мангъра, пиян Доко, пиян Нейко,Рамока, Гламока,пияното Ванчи, пияното Гочи, пияното Мити, пиян Видю, пиян Балю,
Пиян Петко , пиян Ристю и т. н. Един по един . И с тихи стъпки .Цялата пияна орда потъва в калта и тъмницата на пияното село Мамульово. И пее: "Йордан се не плаши".
Да , но май, май и той вече се е подплашил…
Поп Дончо се замъква в къщи след полунощ ,както обикновено- пиян до безсъзнание. Току на прага се спъва и пада в коридора. След малко се навдига ,тръсва глава и вижда пред носа си чифт мъжки
чепици-кафяви. Няколко мига се кокори недоумяващо, защото неговите са черни, а освен това са на краката му и промърморва:
"Мамка му, яко съм се натряскал"..
После с усилие успява да се събуе, слага обувките си при другите и се промъква тихо в спалнята.
Съблича се в тъмното, за да не събуди попадията. През цялото време пази тишина , защото се страхува от злия и нрав. Но въпреки старанието , на няколко пъти блъска и обръща столове из стаята.
За очудване, попадията спи непробудно, а той е толкова замаян от алкохола , че не се сеща за причината.Обикновено при подобни случаи, а те не са редки, тя вие и квичи като кучка, а сега е
17
съвсем притихнала.Той се приближава боязливо в тъмното към леглото,като пази главата си с ръце,
да не би "не дай боже" ,тя да го халоса от някъде с бухалката , както го е правила не веднъж.
Но всичко е мирно и тихо, няма непредвидени инциденти, той пристъпя пипнешком , но се спъва в нещо и се стоварва напреко върху леглото с цялата си тежест . В следващата секунда се намества решително под завивката , попадията благосклонно му прави място , което също е необичайно.
Очудването му е краткотрайно . Всичко в главата му се върти и клокочи и веднага го унася в сън.
За момент само му се струва , че протягайки ръката си в тъмното , е докоснал муцуна с брада и мустаци , но веднага си обяснява това с жестокото напиване по повод "възкресението " на Чикчирика. "Боже помилуй , натряскал съм се като свиня "- мисли си той в просъница, изпърдява се гръмовно и заспива като младенец. От юнашкото му хъркане, кучето навън започва да вие. Но към това хъркане се прибавя още едно юнашко хъркане- с една октава по-високо.
Секунди след това в стаята се светва и влиза …попадията.
Оказва се ,че по времето, когато попът се е прибрал и си легнал, тя е била вън -в клозета , а "онзи хубостник",който изневиделица я изненада по най- желателния начин е заспал и сега, завръщайки се в спалнята , тя вижда двамата мъже - съпругът и новопоявилият се "любовник", гушнати в брачното ложе- хъркат блажено и попърдяват. Попадията замръзва на вратата- ни напред, ни назад и се чуди какво да предприеме. Всъщност "любовникът" е същият онзи даскал Дечо от клуба на коцкарите, който е взел решение да се възползува от отсъствието на незаинтересования съпруг и да стори добрина на женицата- една съвсем хуманна постъпка.
Но за зла участ,след сторената добрина взел, че заспал.
Действително за нея той се оказва едва ли не велико завоевание. За някакъв половин-един час тя изглежда преобразена. Не е вече оная болна и гърчава женица, която чакат да пукне.
Тя бързо размисля и овладява ситуацията.
Тя се приближава тихо,разбутва даскала , дърпа го за мустаците внимателно и когато последният отваря очи , шепнешком обяснява :
- Ставай , че моят "тутманик" се е прибрал!
Дечо се ококорва, осъзнава в каква патова ситуация е попаднал и изпада в паника.
Тя отново го успокоява:
- Не се притеснявай , "скъпи", той е много пиян и спи като пън. Може и тъпани да му биеш на главата - няма да се събуди.
Гостът внимателно избутва домакина в страни и се измъква от леглото по долни гащи.. Следващите няколко минути той панически се облича - това "скъпи" хептен го шашва-после нахлузва чепиците в тъмния коридор и без да каже нито дума на "любимата",хуква през глава из тъмницата.
Навън се чува ожесточен кучешки лай.
Попадията изчаква няколко минути и когато всичко стихва , по увяхналото и като сушена дюля лице, някак почти разхубавено и одухотворено от "щастливата съдба", цъфва загадъчна усмивка -кажи речи - а ла Мона Лиза.
На сутринта поп Дончо се събужда рано , защото му се пикае и се навдига от леглото още махмурлия. С очудване установява , че "болната " попадия вече е станала и шета като млада невеста из къщи. В кухнята тропат тенджери , шурти чешма , тя припява някакъв любовен романс от началото на века.
" Мамка му- изсумтява поп Дончо- тя пее. Да не би снощи в пияно състояние нещо да съм направил? Това не се е случвало барем десетина години . Ама знае ли се , човек като се напие , може и дявола да очатка…"
Той се мъчи да си спомни , но нищо не си спомня. В главата му е абсолютна мътилка. После забелязва на пода хвърлен фас и още повече се чуди: "Да съм пушил, не съм пушил. Кога ли съм пропушил? Не съм палил цигара много отдавна. Кой знае може пак да съм пропушил, може и попадията да е пушила - тая дърта вещица, а на всичко отгоре уж болна , а пее.."- заключава той с негодуване и бавно се навдига от постелята. После извиква сърдито:
- Попадиьо, попадиьо ма, къде ми са чехлите?
- Там са ,отваряй си зъркелите!- долита незабавно "любезният" отговор от към кухнята.
18
- Къде ми е килимяфката?
- Там ти са и расото , и килимяфката. Обличай се и се изметлосвай!-следва безкомпромисния отговор.
Това никога не е било. Обикновено тя охка , стене, оплаква се,кълне , опитва се да го задържи при себе си , а сега направо го нахоква. Очевидно нещо се е променило , но какво?
Поп Дончо се чеше по врата, по темето, където все нещо го сърби и не може да намери отговор.
Още по- шашнат остава, когато сяда в коридора да се обуе и забелязва чепиците. Това ,че са кални, разбира се ,не е нещо съществено . Същественото е , че въпреки калта се забелязва съвсем очевидно,че едната е черна , а другата -кафява. А неговите бяха и двете черни. Освен това кафявата е от друг модел - по-островърха , а черната - с тъпо бомбе. И последното- най -неприятно- и двете са леви.
Поп Дончо мърмори и се чуди:
" И двете са леви.Леви са . Да съм ходил някъде снощи - не съм… Хич не си спомням. Този чепик чий ще да е?"
- Попадиьо- реве той сърдито- мамка ти ,кой ми е сменил чепиците?
Тя се показва с набрашнени ръце от кухнята , поглежда критично и отсича:
- Ами кой те знае къде ходиш нощем пиян. Някъде си ги разменил в бързината . При коя ли курветина си бил? - И се прибира в кухнята, а лицето и сякаш сияе.
Поп Дончо се чеше и мърмори:" Мамка му и дяволия ,къде ли съм бил снощи?"
Хич не може да си спомни. После с мъка нахлузва двата леви чепика и се измъква навън гладен и гурелив.
Вратата на кръчмата се отваря и поп Дончо пристъпя тихичко и се озърта. Там вече тайфите са се събрали, печката бумти и е започнал ежедневния запой. Всички маси са почти заети; тук-там се вижда някое празно място.
Той си взема едно шишенце гроздова с тясно гърло и пристъпя към близката маса, където има две празни места и където седят членовете от клуба на коцкарите.Когато поп Дончо сяда при тях, разговорът за миг се прекратява , после отново се подновява:
- Когато се прибирах снощи, минах покрай тях, ама него го нямаше- споделя кривия Пенчо-
показа се майка му и рече ,че не се е прибирал.
- Да не е паднал в азмака- чуди се куцият Калчо- по- лани пипера Въчо и бастуна Мичо бяха паднали пияни посред нощ през зимата и за малко да се удавят в калта.Добре , че от студа поотрезняли.
- Та какво ще прави към азмака- обажда се Славето - той е в обратна посока.
- Да не се е успал при някоя дебела булка- коментира Колю гърбата- снощи така набързо хукна от масата , все едно е закъснял за любовна среща с принцесата на Монако.
- Море да не са го пречукали някъде циганите , ако е прескочил при някоя циганка?- подхвърля уж на майтап фурнаджията Кирчо.
- Ами то няма да му е за сефте- заявява дълбокомислено кривия Пенчо- ха -ето го бе, жив е…
Всички обръщат поглед към вратата и поп Дончо , който слуша разсеяно разговора , също поглежда нататък. В същия миг очите му се ококорват и джуката му увисва като на кон.
На вратата е застанал даскал Дечо-секретаря на клуба- трезвен като краставичка, с два десни чепика на краката-един черен и един кафяв. Даскал Дечо си взема едно шишенце гроздова с тясно гърло и сяда на масата до поп Дончо.
По-късно някои от посетителите си отиват -други идват и на съседната маса се обособява друга група - това са моралистите. Те обикновено се отнасят с подозрение и ненавист към групата на коцкарите и винаги се опитват да ги прецакат. Там са Къната, Църната ,Вътиша , Кьосето,което напоследък -неясно как -се е сдобило с лъскава черна брада и нарочно не се бръсне, там са още Нунето, Пилето и др.
От към тяхната маса се чува тих поверителен разговор. Поп Дончо наостря уши.
19
- Онази Монювица- казва някой, който попът не може да види - също е надула корема. А Моню е в дранголника.
- Хм- сумтят останалите - Има един…
- Ами онази Деля-Цончовата булка и тя май така нещо…-забелязва друг
- Хм- сумтят останалите- Има един…
- Ами оная Дона - Ноньовата вдовица- тя скоро ждъ требе да го ражда веке-констатира трети.
- Хм - има един…
Поп Дончо слуша мълчаливо, после поглежда към разноцветните си чепици и разноцветните чепици на даскала и сякаш в момент на просветление ,се обръща към масата на "съзаклятниците" и обявява прочувствено:
- Хм- има още един…
След което побутва леко по рамото даскала и му прошепва:
- Баджанак, предлагам да си сменим чепиците, оти малко сме ги поомешали.
Даскал Дечо поглежда под масата разноцветните чепици, поглежда гузно към "светейшеството",
но като среща благата му усмивка ,веднага се успокоява и прошепва в отговор:
- Няма никакви проблеми.
Двамата отиват до тоалетната , където мълчаливо и тайно извършват замяната , без никой да ги усети и се завръщат по живо, по здраво. На връщане даскалът казва поучително на попа:
- Да знаеш ,баджанак , че всички сме божи чада и никой не трябва да бъде изхвърлян зад борда преди да е умрял.
- Чадо, -усмихва се благопожелателно поп Дончо- на мене ли го казваш? Жив и здрав да си!
Но все някой ден - рано или късно- какъвто и да е юнак, човек нахлузва разноцветни чепици.
Не си въобразявай , че си изключение.
Даскалът се замисля вържу думите му , но понеже е достатъчно млад , не успява да ги възприеме буквално. Между другото пита :
- Ами тя как е?
- Като чакмак -отговаря поп Дончо- мие чиниите , мете и пее. Гласът и е като на гарга , ама пее.
Изхвърлила е в кофата всички илачи и вероятно ще ме надживее. Докторът ряпа да яде ! А бяхме я отписали.
Поп Дончо се хили въодушевено .Но думите му се оказват пророчески.
Разбира се ,по-голямата част от тайфата на" юнаците "са и ловджии. Основна тема в кръчмарските дебати са проблемите на лова. Няма да бъде честно ,ако не споменем и за някои от ловните им подвизи. Е да , ако трябва да си говорим откровено, ще трябва да признаем , че почти всички от тях са си открай време бракониери. Те дори не го и крият. Освен това публична тайна е , че пазачите на рибарника, ловните надзиратели, горските ,полските пъдари, като правило са все баш бракониерите.
От друга страна, те трябва да бъдат контролирани от още по- големи хайдуци - селските първенци и партийни лидери.Ясно е, че никой -никого не контролира, макар че понякога за фасон се полагат известни грижи за дивеча, колкото да не свърши съвсем.Всъщност, добре , че тук природата е богата и дивечът се самовъзстановява бързо. Не може да не се отбележи ,че истинският шанс в тази сбъркана държава и в частност - на местна почва-както за хората , така и за животните е богатата природа. Няма друго…
Както навсякъде по света , така и тукашните ловджии , освен че са с богато въображение по отношение на слуката , си имат и специфични адети -характерни за региона. Освен това са много кодошлии и обичат да си погаждат номера.Това вече си е специфична нашенска черта - като видиш,
че някой не е наясно с нещо , съвсем да го объркаш.
Много често , като поучителен пример се споменава историята с Митата. Митата е млад ловец и " старите пушки" решават да му погодят номер . Нещо като кръщене в бранша.
След един не много горям преход по кърищата , където гръмват няколко пъдпъдъка и още толкова гарги /по нашия край всичко , що хвърчи се яде /, те сядат край азмака под един кавак да обядват и
20
започват да развързват торбите. Но преди това са хванали една котка и са я натъпкали в заешка кожа , завързана в една торба. После в подходящ момент скришом пускат котката и някой извиква:
"Заек!".. Митата, който все още размахва пушката насам-натам , не го свърта на едно място от мерак, се прицелва в "бягащия заек"и стреля -един път , два пъти... Разбира се , не улучва , но
"заякът", изпаднал в ужас,внезапно се покатерва по дървото с няколко скока , та чак на върха.
Митата се дзвери със зяпнали уста нагоре и изрича бавно следните вдъхновени слова:
" Еба-а мааму! Се съм виждал зайци ,ама таквос чудо , дека се катери по каваците ,сефте виждам.
Много мръснишки номер погаждат и на Анкин Колю. Прасето му често рови из чуждите градини и,
въпреки предупрежденията на стопаните, той се прави на разсеян . Но веднъж -"съвсем законно"-
го пуснал да порови на воля край азмака и да се потъркаля из калта , а тези гадове взели , че му подхвърлили две кофи с джибри от ракиджийницата. Хайванът опраскал всичко с апетит и пощръклял . Направил няколко кушии напред-назад , изкъртил вратнята , подгонил кокошките из двора, съборил кочината .
Събрала се цялата махала и се диви . Анкин Колю се тюхка и ахка - не знае какво му е на прасето.
Тогава идва един от юнаците и "компетентно " обяснява:
- Това прасе е побесняло. Махай го докато не е направило по- голяма беля!
И си заминава.
Анкин Колю държи пушката и мълчи , главата му е червена като чукундур от напрежение и челото му е потно - хеле не е лесно току -така да си зяносаш стоката . Колко пържоли има в това прасе…
Прасето се щура насам-натам , после лягя на сянка и от устата му избликва пяна.
Тогава идва още един юнак и отсича:
- Бясно е , хич не се чуди!
Анкин Колю се прицелва и гръмва , но от сърцето му капе кръв. Плаче му се на горкия.
После натъпква прасето в един чувал , качва го в талижката и го закарва край село, където изхвърлят буклуците , след което го заравя в една дупка . Понеже бил пийнал , хич не усетил, че прасето също мирише на алкохол. И се прибрал в къщи ни жив- ни умрял от мъка.
След него отиват юнаците и изваждат прасето от дупката .Следва юнашки запой в ракиджийницата.
Там се е събрала цялата ловна дружинка - ядат и пият без мяра. И на който мине от там обясняват, че са утрепали глиган. Посетителите цъкат с езици и отминават. Анкин Колю също чува гюрултията и наминава към ракиджийницата да види какво става и да убие мъката си между приятели с някоя и друга чашка ракия от първака. Разбира се, хапва от мръвките на "глигана " и пийва порядъчно , ама нещо все го съмнява. Пържолите не му се виждат баш глигански. Чуди се
от къде се е взел тоя глиган по тези места - Балканът е бая далече . Обясняват му , че когато е слаба реколтата от картофи в Балкана, дивите прасета слизат към полето. Обяснението е компетентно -самият Гошкин Генко твърди така и и две мнения по въпроса не може да има.
Той си заминава поуспокоен , но за всеки случай се качва на магарето и заминава да види още един път мястото , където е заровил прасето. Очаква го сериозна изненада. Дупката е изровена и дори не е засипана както трябва-прасето липсва. Връща се ядосан право в ракиджийницата , опитва се да протестира ,но там вече не може да се разбере кой пие , кой плаща. Дават му още пържоли, наливат го с вино и му обясняват , че сигурно кучетата са изровили прасето от дупката. Никой не го пита дали е доволен от обяснението.
Още по- мръснишки номер юнаците погаждат на" братята цигани ". Всеизвестно е , че индивидите от тая порода "хомо-сапиенс" обичат повечко да крадат , щото не си падат дип по работата , а трябва и нещо да се яде -циганчетата плачат. Нощно време те обикалят, надничат тук-там по дворовете и къщята и като им хареса нещо, просто си го вземат без никакво колебание или угризения . Угризение у циганин е нещо като девственост у проститутка. Счита се , априори, че
при социализма всичко е общо ,чуждото също е общо , следователно може да се вземе.
Въоръжени с тази житейска философия, те някак си оцеляват,за сметка на останалите.
Ако случайно ги заловят органите на реда , на другия ден , пак ги пускат . В нашата татковина законът е достатъчно толерантен към подобен род дейности и те добре го разбират.
21
Но въпреки това, известни рискове все пак съществуват.
Един ден на терасата на Гошкин Генко - пъдар и естествено бракониер- се появяват в големи количество саръци със суджуци , луканки, бабеци и всякакви подобни деликатеси.
Цял ден вятърът ги люлее насам-натам на воля и привличат много "бленуващи" погледи от близо и далеч. По "невнимание" те остават и през нощта. Но на сутринта вече ги няма.
Гошкин Генко се тюхка и псува , но сякаш- не много убедително. Известно е , че може да бъде много по- категоричен в псувните. Хората от селото му съчувствуват , но някои по- наблюдателни
забелязват , че комай тайничко се подсмива. Мислят , че така им се е сторило.
Както винаги, въпросът е приключен набързо - оставят те да "пиеш студена вода"- и никой не се наема да търси крадците. Въпреки, че е достатъчно ясно кои са и къде са. Но нали някой държавен служител трябва да си развали рахата . Хайде де…
В действителност ,ситуацията е пределно проста. Още същия ден -привечер откъм циганската махала се чува лумкане на тъпани и писък на зурни - един факт навяващ съмнения , но въпреки това всички си пасуват и сякаш чакат нещо да се случи . И то се случва.
На другата сутрин започва олелията. Цялата циганска орда тича по баира и клечи от трън на трън.
Всички са се изпонасрали. Скоро след това пристигат линейки, доктори , милиционери и хукват към махалата. Държавните служители са много загрижени за мургавите братя.
Наистина насирането е тотално - цялата махала смърди. Длъжностните лица стъпват внимателно , за да не настъпят някоя "мина". Но баш-началникът на милицията демонстрира самонадеяност и това се оказва фатално за него. Той се подхлъзва на едно рядко лайно и пада по гръб. На новата му униформа се появява траен отпечатък със специфичен аромат.
- Мамка ви ,циганска - изревава той страховито и размахва пищова- всички ще ви изтрепя!
Това произшествие никак не помрачава българоциганската дружба. На пострадалите е оказана лекарска помощ . По- тежките случаи са откарани по болниците и ги възстановяват.
Но, разбира се , всичко остава скрито-покрито. Виновни няма. Народът е доволен.
Много време след това из село упорито плъзва слух,че група юнаци ,начело с Гошкин Генко , докарали с камиона на ТКЗС-то някакво умряло прасе от екарисажа в Пловдив, бракувано преди това във ветеринарната служба , поради наличие на салмонела.
Все пак някой си беше отворил устата…
Ловджиите в Мамульово са неуморими в погаждането на мръснишки номера. В това отношение те не жалят никото, дори с особено задоволство прецакват колегите си и приятелите си, след което пак заедно си пият ракията. Гошкин Генко, който е лидер в тая област, също не е пощаден.Следват удари и контраудари.Известен е случаят с ловната кучка на Гошкин Генко. Това ,разбира се , е елитна кучка -гонче- на име Василка,от много добра порода , към която Генко питае особена любов.
Той по- скоро би дал жена си на някого , но кучката - по никой начин.
Зевзеците тъкмо това чакат- да бъзикнат някого по слабото място.- Типична черта на българина.
Що се отнася до кучката Василка , подвизите и са неизброими . Генко съчинява цели романи за нея.
Но в края на краищата и тя , както всички божи твари , един ден се разгонва.
Гошкин Генко проявява особена ревност. Той я пази като очите си и не дава на какво да е куче да се приближи до нея.Търси под дърво и камък партньор от същата елитна порода. Но тава на село не е много лесно . И решава да я води в Пловдив .
Само че , колегите му една вечер го изпреварват. Те му прехвърлят през оградата някакъв невзрачен помияр от циганската махала, когото превзетата кучка Василка , напук на стопанина си, приема особено ентусиазирано.
Самият Генко не подозира нищо, но на сутринта открива горчивата истина. Намира в двора си двете псета които цяла нощ са правили любов и все още са заклещени.
Генко побеснява , но нали е гявол, веднага контрира енергично. Той претрепва помияра с балтията ,
набързо го одира, разфасова, туря го в тавата с ориз и подправки и го бута във фурната на слаб огън.
После за примамка просва отвън на чардака една прясно одрана ярешка кожа.
22
Юнаците от тайфата" кълват "незабавно и надвечер един по един се събират, защото всички си падат по кьорсофрата. Някои от тях дори носят дамаджани с вино. Софрата е нагласена набързо и започва юнашко плюскане. Много скоро от "ярето" не остава нищо и виното също така свършва.
На никого не прави впечатление , че Гошкин Генко си е сипал отделно и не кусва от гювеча.
Голям Сребрю дори предлага да отидат да гътнат още едно яре ,но възниква спор чиьо да бъде ярето. После предложението не се приема , тъй като е станало късно и освен това всеки предпочита ярето да е чуждо.
- Няма да го чакаме цяла нощ да се пече я - възразява Анкин Колю.
- А ти сурово ли ке го ручаш?- контрира Сандо македончето.
- Може и сурово - сопва се Анкин Колю - това яре ми се видя дип мършаво . Останах си ачик гладен.
- Нищо, нищо - успокоява го Гошкин Генко и ехидно се хили - следващия път може да ти турим по- тлъсто яре.
Той мъдро си препасува , а на следващия ден , когато са все още трезви им показва главата на помияра за по- голям ефект.
- Вашата мамка вагабонтска -благославя ги той злорадо- ето ви ярето , дето оплюскахте снощи.
За негова изненада , обаче , ефектът се оказва незначителен. Те дори не изглеждат изненадани.
- Море я се чудим- подхвърля Сандо македончето -оти е толкова постничко . Требе само трева да е пасло -заваллията.
- Ако е за бабаитлък , ручал съм и бурсуци - уточнява Райно налбантина- смърди , ама е по-блажничко.
- По лани ние с Матана опраскахме на гюмето цяла лисица - добавя Колю гърбата . Жилаво -нежилаво отиде.Все едно , че джвакаш подметка . Дори и кучетата се намръщиха…
- Дядо Димитър -дъртия изтрепа папуняците по баира . Пече си ги и сам си ги руча- подхвърля малкият Тъпан.
- Не само папуняци-прибавя Чорето -от там не може да прехвърчи ни гарга , ни чафка.
Общо взето разговорът се води в тая посока .Емоции почти липсват. А резултатът се оказва непредвидим.
Наскоро след тоя случай , кучетата в Мамульово започват да намаляват застрашително, напук на градските кучета , които все повече се увеличават.Версията е , че са изядени за мезе.
Хората започват да си крият кучетата , но и това не помага . Има предложение да ги обявят за изчезващ вид. Не се знае кой кого пази: кучетата - хората или обратно.
Накрая изчезва дори любимата кучка Василка на Гошкин Генко, която оставя няколко невръстни кюпека - потомци на невзрачния помияр и, които за ужас на Генко, са наследили напълно както външния вид , така и качествата на бащата- плебей , а не на аристократичната майка.
Въпреки всичко , той успява да ги пласира на двама пишман ловджии от Автоьово и двама от Геренто.
По късно се изяснява , че кучката Василка е послужила за угощение на група цигани , които дори сами се похвалили за подвига си в кръчмата. Вследствие на което Генко си отмъщава , като им гръмва магарето и играта съвсем загрубява.
Един ден Гошкин Генко , който има -общо взето- зла жена и погажда много мръснишки номер.
След поредната кавга , той слезнал в мазето уж да проточи виното и след като дълго време тропал и местил долу разни предмети ,накрая странно притихнал.
Жена му го вика за обяд , но никой не отговаря. Тя няколко пъти тропала по пода и викала , но -напразно. Накрая -съвсем ядосана- помислила , че се е напил с младото вино и заспал- взела точилката и слезнала долу да го "съветва", но на прага на мазето се заковала на място и изкрещяла от ужас. Гошкин Генко висял на тавана, вързан за една греда - обесен. Очите му били облещени ,
джуката- овесена като на стар кон и- ни шава , ни мърда.
Само че в ужаса си буля Генковица хич не обърнала внимание ,че вместо за врата , се е вързал през кръста. Тя се разкрещяла и хукнала да извика комшийката- леля Пена . След това оттърчала да вика
23
кмета и "бърза помощ", а леля Пена останала в мазето при "обесения ".
Но като останала сама ,леля Пена се заоглеждала .Направило и впечатление, че има много буркани с компоти , туршии , мезета , лютеници- типична българска практика да се запасяват за през зимата.
Не му мислила много -много. Намерила една торба и започнала да я пълни с буркани. Напълнила я , отскочила до къщи и я занесла . "Мъртвият",както подобава на покойник ,кротко се люлеел на въжето . Това продължило още един път. Тогава "мъртвецът " не издържал и изръмджал троснато :
" А стига де! "
Леля Пена се гътнала от страх на земята и потрошила бурканите .
След малко дошли и други комшии., дошли кметът и участъковия лекар с Генковица , дотичал запъхтян и поп Дончо.
" Мъртвецът " го нямало никакъв , а леля Пена се търкаляла по земята в несвяст между бурканите.
Под задника и имало малка зеленикава локвичка , която смърдяла специфично.
Докторът се заел да свестява леля Пена. Понеже нямало други подходящи средства , той я свестил с няколко доста якички шамара.
Поп Дончо си погладил брадата ,взел едно трикрако столче и един празен буркан и седнал край бъчвата с младото вино .
След малко ясният му и дълбок баритон, на който би могъл да завиди не един оперен кумир,отекнал чак до "Синджир махала":
" Сла-ава , тебе Господи-и !"..
На Колю гърбата , който живее сам в една малка едноетажна къщичка и обикновено лятно време спи на отворен прозорец , напоследък му се случват странни случки.Когато е повечко пийнал, той трудно уцелва ключалката на вратата и е решил проблема кардинално -влиза си директно през прозореца и от там- направо в леглото , тъй като то е поставено по подходящ начин- точно под прозореца. Той така е усъвършенствувал този способ , че го прави почти с плонж. Но починът не остава скрит от нечии зорки очи.
Всъщност никой не би могъл да си обясни ,защо обикновено вратата е заключена , а прозорецът- съвсем отворен; самият стопанин също едва ли някога се е замислял защо е така. Обикновено , когато се връща нощем пиян , той подминава вратата и през прозореца ,със скок- право в леглото.
От кражби, разбира се, не се притеснява , защото в тази къща просто няма какво да се открадне.
Но въпреки всичко ,в края на краищата , се принуждава да закове прозореца,защото го изработват.
Една вечер той се прибира, както обикновено- много пиян и по познат маниер , се хвърля през прозореца направо в леглото , но в следващия миг изкрещява от болка и започва да псува всичко живо наоколо до девето коляно. В леглото му под завивката има две тухли.
На другия ден става ясно , че номерът е дело на хлапетиите от махалата по идея на Гошкин Генко.
Те сами се похвалили. Когато даскал Дечо ги хванал на тясно и след строго мъмрене и наказание
ги попитал защо са го направили, те отговорили невинно:
- Ами, за да му се изправи гърбицата - тъй рече чичо Генко.
Тогава се намесва поп Дончо ,който минал наблизо и дочул разговора:
- Тя тая гърбица , чада мои-казва той поучително- може да се изправи само в кофчега.
След известно време Колю-гърбата намира в леглото си кучката с кученцата и решава окончателно
да закове прозореца.
24
Кур-капаните са от всякакво естество -понякога безобидни, а понякога -не съвсем. Обикновено се бие по слабото място. В категорията на потърпевшите често влиза и поп Дончо.
Веднаж го подхлъзват с една мома -циганка, която братята Тъпани са прибрали от някакъв импровизиран бърдак в Калъчлии. Те са наясно , че контактите с такава порода моми са доста рисково мероприятие, поради което дори не я докосват , но съвсем щедро я пробутват на попа.
Нашарено , нагиздено и кръшно джипсито на пръв поглед хич не е за изхвърляне. Дават му два лева и го пращат в черквата , където поп Дончо си пие виното със суджуци сам. Те му знаят добре слабото място.
Поп Дончо е замаян от хубавото вино и не му мисли много , много.
- Идваш да се причистиш ли , чадо?
- Ъхъ…
- Ами ела, ела насам!Я каква си ми убавка. Ей сегинка дядо ти поп ще ти тегли едно причистяване. Прости мя , господи!
По-нататък процедурата е известна ; технологията на ухажването -също. Няма много нови неща , но в края на краищата ,всички са доволни. На изпроводяк джипсито хапва от луканките на дядо поп и той го изпраща по живо ,по здраво към маалата , където го чакат мургавите ергени.
До тук - добре , но след няколко дена започват изненадите. Отначало се появяват неприятни сърбежи по известни места и поп Дончо често, често започва да се чеше. Много скоро сърбежите стават все по-досадни. Поп Дончо с ужас установява ,че по въпросните места пъплят цяла армия много неприятни гадини . Той с уплаха си припомня , че- на всичко отгоре -по предния ден е идвала да се причистява булка Даньовица и "причистяването ", в познат стил, е осъществено.
" Помилуй мя , Боже!"
Поп Дончо взема мерки за изчистване на паразитите . Той няма подходящи препарати и в яростта си решава да унищожи гадините с инсектицит Би 58. Речено- сторено. Скрива се в черквата и намазва мястото с разтвор от Би 58. Само че инсектицитът не помага .Вместо паразитите , на самия него му прилошава от отровата и той се гътва току пред иконата на свети Петър..
Там го открива след няколко часа клисарят Гуню.
Гуню вдига тревога и дофтасват селяните от кръчмата. Идва цяла тайфа. Те се мъчат да го свестят и коментират:
- Море що му е станало на чилякя?- чуди се Колю -гърбата.
- Да не се е призорил от някоя тежка работа - прибавя Анкин Колю.
- Да се е призорил с вино -не е - той държи на вино - обажда се голям Сребрю- да се е призорил с луканки ,хич не ми се вярва. На луканки още повече държи . Освен някоя булка да го е призорила.
- Я мислим, дека е най -арно да извикаме дохтора - предлага Сандо македончето. Предложението се приема. Пращат хора за доктора , но него го няма. Извикват по телефона "бърза помощ" от
Пловдив.
- Побързайте, че чиляка душа бере - алармира дежурният от кметството.
След около един час линейката пристига.
Поп Дончо е положен на един одър в черквата .
Влизат :докторът от "бърза помощ"- млад мъж на около тридесет години , медицинската сестра - още по-младо момиче - току що излезнало от медицинското училище и Здравко-шофьорът на линейката. Докторът застава пред болния, разпитва присъствуващите , които нищо не знаят , после мери пулса , мери кръвното , преслушва сърцето със слушалката и отсича:
- Явно трябва да е от сърцето. Но сега ще го оправим…
След което му бият някаква инжекция за сърцето . След малко поп Дончо се ококорва и започва да пъшка. Докторът дава наставления и медицинският екип си тръгва.
Но след десетина минути линейката отново се връща. По пътя Здравко -шофьорът си припомня , че му замирисало на Би 58. Докторът и сестрата също си припомнят нещо , това ги шокира и линейката завива обратно.
25
Влизат отново в черквата , където попът продължава да охка и пъшка ,а селяните се мотаят наоколо.
Набитото око на Здравко -шофьора забелязва, че поп Дончо се чеше на определено място и споделя тихо това свое откритие с доктора. Последният реагира по най-точния начин. Той прогонва селяните навън от черквата и хваща попа на тясно. Той врънка , врънка и си признава всичко.
Започва процедурата по лечението.Карат попа да свали гащите , сестрата вади от куфарчето сапун , четка и самобръсначка. Той мрънка и шикалкави , но накрая смъква гащите.
- Когато опъна цигането не те беше срам, сега ми се правиш на светия- аргументира се безпардонно докторът.- Сестра, действувай!
Сестрата започва свенливо процедурата . Тя се тутка ,пипка, опипва гнусливо, но докторът я срязва и се задействува малко по- смело.
Картината е ужасяваща. По космите на отеца, както и по бельото пъплят безброй гадини . Смърди на пърчовина и Би58. Сестрата със стричена от погнуса физиономия е хванала с два пръста органа на потърпевшия ,а с другата ръка маже срамните части със сапунена пяна .Здравко- шофьора наблюдава внимателно и тайничко се подсмива.
После започва най-съществената част- бръсненето. Сестрата е неопитна- разтяга кожите и движи боязливо самобръсначката, а ръката и трепери .
Докторът мълчи и гледа критично. Накрая Здравко прави компетентно предложение:
- Сестра- казва сериозен той- по- добре вземи го надуй , за да се опъне хубаво кожата , защото така може да го порежеш -човека…
Сестрата го поглежда свирепо и миловидното и лице позеленява от гняв. Но си премълчава.
Някаква рошава глава поглежда за миг през прозореца и се скрива .
Бръсненето е приключило успешно . Поп Дончо е обезкосмен и кожата му розовее като на сукалче .
- Каква процедура да приложим ?- пита сетрата .
- Йод-бензин -нарежда безкомпромисно докторът .
Миг след това събралите се отвънка селяни са шокирани от гръмовно квичене ,долетяло от черквата , сякаш колят прасе:
- Го-осподи помилуууй !…
Комфузни ситуации, както може да се очаква ,не подминават и даскал Дечо. Група младежи от компанията на Живко -всички бивши негови ученици-знаейки слабото му място,му скрояват елементарен куркапан, на който той се хваща съвсем балъшки.
Един хубав пролетен ден ,вървейки към кръчмата унесено, той забелязва на прозореца на една къща
очарователно момиче ,което му се усмихва подканящо. То е съвсем непознато и толкова хубаво,че даскал Дечо заковава на улицата и се заплесва.Няма съмнение, момичето го вика и той веднага кълве. Ухажването на село не е много претенциозно ,въпреки ,че момата ,доколкото изглежда, е гражданка.
- Ще се видим ли довечера, малката?
- Може би -отговаря момичето все така сияещо- ако настоявате.
- Настоявам. Къде ще се видим?
Даскал Дечо е самоуверен. Той е "врял и кипял "в любовните мероприятия. Няма време за много усукване и кандърми.
- Ами най- добре-тук -отговаря тя.-Къщата ще е празна. Дядо и баба отидоха в Пловдив на дарак и ще се върнат утре .Аз съм сама тази вечер.
Всичко това е вярно , но с някои пропуснати подробности, че освен нея в момента там има цяла младежка компания , които се спотайват и се хилят. В действителност , момичето е братовчедка на един от тях- дошло от града на гости на баба си за няколко дена и веднага станало обект на ергенско ухажване от страна на местните соц-тинейджъри.
След като Дечо подминава, те набързо скрояват "пъклен" план.
26
Един от тях- известен като сладкодумец- отскача набързо до местната вещица- циганката баба Ставруда и почти един час води с нея някакви важни преговори. Дъртата циганка вика, кряка , пазари се и накрая кандисва. Преговорите са приключени успешно.
Той и оставя един лев с уговорката , че "после" ще и даде още.
Вечерта даскал Дечо се прибира леко пийнал за настроение и ,подсвирквайки си тихичко, приближава къщата, където е неизвестната хубавица.Къщата е тъмна, не се чува никакъв звук ,но прозорецът на втория етаж е отворен. За Дечо покачването по стената до втория етаж е фасулска работа. Той атлет, гимнастик и любовник с богат опит. Набързо се покатерва и прекрачва прозореца. В стаята е тъмно , но там-в леглото го очаква "тя".
Тя е !Чака го . Леглото леко поскърцва , чува се шум от отмятане на завивки и Дечо бързо започва да се разгащва. После се вмъква в леглото и секунди след това се чуват специфични стонове и вопли.
Известно време след като всичко приключва , щастлив и доволен, даскал Дечо става , за да запали една цигара и щраква електричеството . Шокът е смразяващ.
Полуизлегната в леглото му се хили с единствения си зъб и му намига с единственото си око циганката баба Ставруда.
- Мамка му!- простенва Дечо като втресен и изплюва цигарата .- Мамка му!
Отвън по улицата се чува злорадо хилене и квичене . Бяха го прецакали.
Една вечер в кръчмата даскал Дечо изглежда неспокоен. Той поглежда често часовника и си мисли за новоназначената млада даскалица, която предния ден е пристигнала на село и се е представила. От гарата в Геренто я докарва дядо Събо и когато стигат до училището , тя чевръсто скача от каручката , но се припъва и пада , а отдолу за миг нещо цъфнало.
Момата дръпва припряно надолу минижупа , поизтупва се и се усмихва на стареца.
- Дядо Събо, видя ли каква енергия имам?
- Ами ние, дъще , в нашето село на това , дека е отдолу му викаме п…по- иначе - суче мустак
хитрият старец.
Даскал Дечо гледа умилително от прозореца на класната стая и момата му грабва окото.
Малко по-късно- през междучасието , той вече се е запознал и по бързата процедура си е уредил среща за вечерта в нейната квартира. Пътем Дечо се отбива в кръчмата и си поръча бутилка вино за самочувствие.
На съседната маса има няколко души от групата на моралистите. Те усещат , че нещо се мъти и тихо коментират:
- Наборе, тоа пак гаче нещо крои - обажда се Кьосето , което не е вече кьосе и посочва с поглед към даскала, който е с гръб към тях.
- То е ясно , дошла е в село нова даскалица , затова е толкова развълнуван тая вечер- отговаря Църната.
Вътиша стиска под мишница някакъв пакет , който е взел от аптеката и внезапно се ококорва.
- Тоя път ще го подредим-мрачно изръмджава той. Всички знаят , че Вътиша особено го ненавижда, защото докато е бил в затвора , онзи е "утешавал" жена му и че това утешаване е продължило доста време по-късно.
- Какво е това, бе Вътиш?- любопитствува Църната и посочва пакета.
- За биволчето- задръстено е и ветеринарят ми даде английска сол.
- Аха- кима разбиращо Църната.
- Аха- обажда се и Къната.
- Аха - приглася Кьосето.
Малко след това , докато даскал Дечо зяпа през прозореца , онези дяволи му изсипват в чашата пакетче с очистително. Даскалът си пийва виното спокойно ,поглежда часовника и излиза навън.
Половин час по-късно заговорниците също тръгват на някъде. Вечерта следват неприятни изненади.
27
Какво се е случило в квартирата на учителката , никой не знае , но дебнещите край оградата заговорници наблюдават как даскалът по някое време изскача стремеглаво навън и -държейки си гащите с две ръце -хуква към клозета , веднага след което от там долитат специфични шумове.
Този инцидент се повтаря още няколко пъти, докато накрая младата даскалица се появява навън, очевидно ядосана,троснато блъсва вратата под носа му и му посочва улицата.
Даскалът си тръгва и дъфче цигарата от яд.
Заговорниците цвилят от удоволствие.
Известно време след тоя случай в кръчмата бдителното око на Кьосето долавя , че даскал Дечо пак е нещо неспокоен. Той си пие виното и час по час поглежда часовника.
Малко по- късно Църната, който има нещо като собствена имформационна служба , съобщава тихичко на цялата група , че Дечо се е сдобрил с даскалицата и отново е успял да я кандърдиса.
Този път му слагат в чашата приспивателно- една доста сериозна доза.
Следва...