автор: kristi

Слънчогледите ни изпратиха-
есенна жълта импресия.
В смехът им- слънчогледово златен-
тъжен акорд от тъжничка песен.
По закачалките- жИчните-
стари дрехи на отлитащо ято.
Спомен прашен, оставен от птиците,
от загадъчни нощи... Обратно
ще се завърнат на пролет.
Ще потърсят следа от капчука.
А той, с последния полет,
тръгна след тях, куцукайки...

Времето пак ще е мартенско.
Жиците пак ще са Опнати.
Слънчогледите с новата златност
ще са за птиците облаци.
Пролетно и в зелено. Изискано.
Пролетна птича идилия.

Знаят ли, знаят ли птиците,
как се себеиздирваме?....