автор: idan1

Колесница-облаци оловни,
теглена от буйни вихрогони,
раздира свода мразовит,
заблестява свят витален.

Бълбукат поточета игриви,
крехки тревички се надигат,
разцъфват иглики , минзухари,
лудуват разлистени върхари,
небето и земята се целуват.

Ключ не може да те спре.
Да закъснееш-случва се.
Но все по-хубава идваш,
на любов ухаеш,
началото ново раждаш.