автор: kredora

До една непозната

***
Ти не знаеш как пресъхнали са устните
будуват твоите дългокоси черненени...

***
Очите ти са като - стихнал повей
не ще ги проумея, знам, но ти си непосилна
за проумяване

***
В дълбочините ти не смея да се слея
това не е признание, а жалба

***
Сънувам те до мен и когато се разсъня
слънцето ме гали по бузите,
щастливи утрини

***
Най-премъдра си от всички
и за това към теб не тръгнах

***
Рискувах да ме направиш дълбока като себе си
окопняла безвремие, с времето избягах от теб

***
Не знам какво очакваш от мен,
Не ме погазвай с проникновения,
а просто замълчи - така ще е много по-лесно

***
Проникновенията са самоопределени
трябва да бързам по-бързо от теб,
докато съвсем не попадна в капана ти
на ръцете ти,
когато проскърцва гласът ти в тишината -
проскърцването му е радост
а ти си копнение

***
Търсиш-търсиш, не намираш
после пак напред-назад
а в очите
сладко вино
на разгаря на ноща

***
Бясна си. Размахвахме дискурсите напред назад,
бясна си, защото те обичам някъде, навсякъде
но всъщност си щастлива,
сред всичките ти най-красива,
дългокоса красота

***
Аз съм никъде,
а твоето някъде е просто
обратното
всъщност
аз кръжа
за да не дойда да ти правя компания там
не знам дали е хубаво или лошо,
смислено или не,
божествено,
но е страстно,
тази страст не е за мен,
аз давам по капчица
а ти искаш да ме изпиеш до дъно
ну ка давай!

***
знаеш ме каква съм,
това е