"Загубих вчера един свят..."
Емили Дикинсън
Изгубих отдавна един свят-звезден.
Хубавичък,но непонятен.
За другите ще е безполезен,
но и аз не го искам обратно.
Не го подредих както трябва
-аматьорски обърках дизайна.
Ако е имало нещо изрядно,
сигурно е било случайно.
Не се научих да го заключвам
пред Любопитство и пред Нахалство.
Накрая,така се получи,
че нямам Лично пространство.
Най-добрите ми Истини
от Заблуди бяха нападнати,
които се разхождаха хрисимо
с маските им откраднати.
Все не ги различавах-
Добротата и Глупостта.
Нямах реална представа
и за много други неща.
Не са били Приятели
тези,които са ми помагали.
Приятелите,с мен и за мен са се радвали.
Онези се казвали Ангели.
Врагове изобщо съм нямала
-това били Провокатори.
Въпреки,че са ме разплаквали,
са ми били Стимулатори.
И Любовта не съм я разбирала
-оказа се много капризна.
Жартиер и камшик предпочитала
под самодивската риза,
а не старомодните фусти
на Жулиета Прекрасна
и разни сладникави глупости
на Луната и Звездите подвластни...
Изгубих един свят -старомоден
и не го искам обратно!
Новия ще е в крак с модата
и за всички ще е приятен.
С повече Пунт и Пластика,
усмихнат,добър и нескучен
-магистрат по "Жест и АртИстика".
Останалото ще е заключено.
Тайно Нежността ще изваждам
-пред мен и пред някой ценител
и пак ще я крия - да не досажда
на модерната ми обител.