автор: desert_fire

Душата ти за мене е река,
в която своя лик оглеждам,
но плаха съм, навярно затова
самотен образ там съглеждам?

Когато бяхме слети в едно
не знаех що е спомен,
но днес, недорисувано платно
показва само лист един, отронен.

А реката беше нежна-
бликаше си, някак лека,
с прегръдката крайбрежна:
ах,запомних таз пътека.

Реката се превърна в блян-
надеждата натам ме все понася,
взривявайки моминския ми свян
и с ромона си го разглася.

Под редакцията на Mojsei