автор: radi_radev19441944

Гротески

Бай Пенчо и бай Тенчо ловуваха из Ахмаковските кории. Те вървяха и стреляха наляво и надясно ,
а след тях вървеше персоналът и събираше отстреляния дивеч. Падна голям лов , защото дивечът,
който беше ограден с телени мрежи нямаше къде да бяга.Блъскаше се насам -натам и падаше направо на мушката , а двамата байновци не си поплюваха.
След като натръшкаха около един камион с елени , сърни и глигани , те се поумориха и седнаха ,
както му е редът ,под една дебела сянка да попийнат. Пийваха и си приказваха , а персоналът стоеше от страни и гледаше.
- Бре, Тенчо,- рече отегчено бай Пенчо- право да ти кажа , това тук не е никакъв лов. Коги няма поне един лъв да го гръмна …
- Не думай , бре Пенчо- рече уплашено бай Тенчо - ами той хапе…
- Хапе , хапе , ама бай ти Пенчо пуца здраво . Бе ,друго нещо си е Африката, особено онова- Серенгетито , дето му викат. Вървиш и наоколо лъвове с ей толчави гриви. И не са оградени като тук с телени мрежи , ами хептен боща си ходят и не знаеш кой какво ти мисли. Чудя се на тия африканци , що не вземат за по- сигурно да ги пооградят. Изостанал народ…
- Изостанал , Пенчо, изостанал- въздъхна бай Тенчо - Ако сме ние там , такъв комунизъм ще им построим и в Те- ке-зе-се- то ще ги вкараме , и мрежи за дивеча ще турим. Какво е то това такова -" боща си ходят". Те тези хора нямат ли си администрация?
- Нямат, Тенчо , нямат. И хич не ги е еня за никакъв комунизъм . Нито за Маркс са чували , нито за Ленин, нито за другаря Бимбашев. Разгащен народ. Ама те империалистите са виновни . Те ги докараха до тоя хал. Една мрежа да нямат за дивеча . Ако ние бяхме там, до сега -ехе-е-е…
- Барем партиен секретар нямат ли си?
- Нямат, нямат - само друсат кьочеци.
- Ами - профпредседател?
- И профпредседател нямат. Те и не работят кой знае колко ;само дето ловуват и деца си правят , а яденето им направо от дърветата пада.
- И те лапат на готово?
- Лапат , лапат… Лапат , ама в някоя сушава година има и глад…
- Бре,Пенчо,няма ли кой да ги вкара в пътя тия хора?Да им пратим от нашите културномасовици и политпросветчици а…
- Пратихме им. В нашето посолство там има специален отдел- цяла армия са. Отишъл политпросветчикът при тях да им разяснява принципите на диалектическия материализъм , само че те и на него опитали "бебе да му направят"- дори пробвали .Едва оттървал казана , да не го сварят и изядат, ама като им рекъл , че е дошъл чак от Циганария да ги учи как се строи
социализъм , се разбягали през глава.
- Бре диваци , бре!
- Диваци, диваци, ама жените им ей такива задници са засукали ;само едно листо са турили отпред. Направо идват при тебе и те дърпат към колибата.
- Не думай , бе човек! Че и тебе ли дърпаха към колибата?
- И мене , и мене…Ама аз - да не съм луд.
- Ами мъжете им?
- Хич биля не ги е еня. Само гледат сеир от страни и се хилят.
- Ама че народ! И ти не влезе в колибата?
- Тц. Знам ли какъв капан са ми курдисали? Те много разбират от капани. Може да нахълтат в колибата я съвети да ти дават , я да ти задигнат гащите и да те оставят гол в джунглата, я нещо друго да измислят. Може и някой журналист от онези -западняците- да те щтракне с фотоапаратчето - те щъкат на всяка крачка като лисугери и дебнат -после иди , че се оправяй!
Хитър е бай ти Пенчо - знае си работата. Виж - шофьорите от посолството не си поплюват много-много. Бая бели негърчета се пръкнаха тъдява.
- Бре, калпав народ, бре! - цъкаше с език бай Тенчо-Ами авджалъка им не е ли като нашия ?
- Коджа по- сложно е - обясняваше бай Пенчо- те нямат такива придружители като нашите. Там има само двама лесничеи ,дето събират таксите , иначе сам си береш кахъра .
Там лъвът идва срещу тебе , скача и ако не го уцелиш с първия куршум , спукана ти е работата- няма време за втори. Аз ги целех баш между очите.
- Признам те Пенчо, голям авджия си . Ами другият дивеч?
- Има сякакви хайвани . Слонове има , ама не дават да се бият, защото са намалели.. Диви биволи има цели стада . Вървят срещу тебе като танкове и нищо не ги плаши - не уцелиш ли от раз , бягане му е майката. Има и едни други биволи , само с един рог отпред на челото. Много са опасни и кожата им е като броня на танк. Трябва да го стреляш с базука , щото с обикновена пушка , все едно - бълха го ухапала. Направо налита върху тебе и не се ли скриеш или покатериш на дърво , ще те размаже като въшка. Има и още едни биволи , дето все в гьола лежат и се прозяват , а устите им са грамадни като вратите на ЦК.
Има едни шарени магарета на раета , само че много бягат и трябва да го гониш с автомобил през поляната, за да го гръмнеш . Има едни гърбави магарета , дето все през пустинята ходят и пият вода веднъж в месеца и други едни магарета с много дълги шии - като се протегне, може да ти достигне до петолъчката на ЦК.
- Бря, бря- чак до петолъчката !
- А кучета колко има тъдява - ум да ти зайде . Башка от нашите , има едни , дето "Динго " им викат на всички .Всички кучета - с едно и също име. Еднъж туземците ми продадоха една кучка - бая долари платих за нея- хубава кучка , голяма кучка - Хиена и беше името. Та ти разправям , братче, бях я вързал пред собата , ама през нощта си прегризала сиджимката и ми изяла ботушите . Само подметките , дето намерихме в храстите , щото бяха от изкуствен гьон.
- Ами кучката?
- Избягала. Цялата джунгла обърнахме - ни кучка , ни дявол.
- Тюх , да се не види!
- Има и едни мисири - ей такива големи. Като побегне през пустинята , иди, че го гони. И с моторетка не мож го стигна, а камо ли да го стреляш. Намерих от тях само едно яйце, голямо- кажи-речи - колкото пъпеш , ама излезе запъртък.
Най - много ме е яд на маймуните. Тамън издебнеш дивеча по - отблизо и току виж - някоя маймуна закрещи от дърветата , та го прогони. Тогава за назидание съм стрелял и по нея..
Веднъж уцелих един мъжки маймун - грамаден като паметника пред НДК. На лошо място го бях ударил - баш по мъдурите. Като се разяри онова ти ми животно , като скочи…Докато заредя отново пушката и то връхлетя. Измъкна от ръцете ми пушката и като замахна… Щеше да ме смели , ако не бях побягнал . Може да е срамно , ама- сигурно . За първи път ми се случва да бягам толкова бързо . Бях бягал една - две минути, после половин час не мога да се върна . Като премерих разстоянието , направо се шашнах - трябва да е било барем световен рекорд. Тогава ми стана ясно , защо африканците са такива добри бегачи.
- А какво стана с онзи маймун?
- Умря. Пушката гръмнала в ръцете му и го утрепала , щото я беше хванал за цевта. Аджамийска работа…
Веднъж ме нападна и един голям смок- цял змей горянин. Дебел колкото електрически стълб и дваж по- дълъг. Нагълтва цяло теле като кремвирш. Добре , че по това време мина тъдява една заблудена коза - требе кьорава да беше - и смокът улови нея.
- А ти?
- Прицелих се и гръмнах.
- И го улучи ?
- Улучих козата.
- А смокът ?
- Смокът избяга заедно с козата.
- Бря , че проклета гадина ! Добре , че не е нагълтал тебе!
- Не може . Щях да му покажа партийния си билет.
- Това помага ли ?
- Абсолютно. Преди време един отговорен другар от Съветското посолство стрелял по лъв. Ама го улучил по опашката. Лъвът се разярил и се наканил да скочи върху него. Тогава Съветския другар съобразително извадил партийния си билет и с гордо вдигната глава и с презрение към смъртта запял : "Ставай , страна огромная!".. И лъвът позорно избягал.
Тази случка се разчула и друг съветски другар в подобна ситуация решил да действува по същия начин . Той изобщо не успял да стреля , а направо извадил книжката и захванал да пее. Само че му се скъсали гласните струни , а освен това се препънал в ремъка на пушката и паднал. Лъвът се приближил, помирисал го и кихнал. Когато туземците отвели Съветския другар , на мястото , където го открили се събрали цял рояк мухи и торни бръмбари.
- Ама той да не би ?…
- Аха , аха… Само , че тихо да не се разчуй , че ми е спукана работата… После на прескомференцията , другарят обяснил , че лъвът е "свършил тая работа "..Така и било записано.
- Правилно. Абсолютно правилно! Има си хас да пишат нещо друго.
- Да ,ама онези на запад пишат. Може и ряп-резил да те направят . Ако питаш мене , на такива "писачи " и куршумът им е малко, само че там ги търпят. Това -казва - да не е Циганария…
- Море те и нашите са си баш-келеши , ама добре , че ги държим изкъсо. Трябва да има ред и преданост към нашата партия , иначе ще ни се качат на главите.
- И за друго ме е яд -подхвана отново бай Пенчо- застреляш някой хайван и веднага наскачат разни брадати хаймани -защитници на природата - и започват да те хокат, да те критикуват , да те записват по тефтерите. " Това -кай- животно е на изчезване , има специална международна забрана за изтребването му , записано е в червената книга "… "Чакай - викам- , бе холан, каква е тая червена книга ? И аз имам червена книга ". И им показвам партийния си билет , ама не вземат от дума . " Забранено е -казва - има наказателни санктции, глобата е толкова и толкова "- бая хилядарки. Правят цял международен въпрос за едно нищо и никакво добиче. Добре ,че не плащам глобите от джоба си…
- То - аслъ- само това остава . Да ни карат да плащаме от джоба си. Ние за какво сме се борили за тая власт - отбелязя бай Тенчо.
- Борили сме се и ще я държим здраво - потвърди бай Тенчо.- Никакво упускане! Ай някой гъкне против властта и отма му светявам маслото. Ха наздраве!
- Ха наздраве!


Р.С.Радев 1989г.