Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 389
ХуЛитери: 2
Всичко: 391

Онлайн сега:
:: marathon
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъжът, който танцува
раздел: Избрано проза
автор: Tiranozavar

"Митовете не бива да се разказват никому освен на мъже, посветени в мистерията на танца"
Африканска жрица

Тишината ме събуди. Сякаш всичко около мен бе онемяло или аз заслушан в съня си бях оглушал за този свят.
Отворих очи, но не почувствах онази обичайна утринна радост, като след възкръсване. Усетих умора, сякаш цяла нощ бях танцувал бос по жарава и съм забравил душата си там, върху въглените.
Огледах се. Предметите в стаята ми безразборно бодяха празното пространство, а сенките им сякаш копаеха гробове в пода. Опитах се да стана. Щом нозете ми докоснаха земята, като че ли някой хвърли воал пред очите ми. Стаята изведнъж се смрачи, посипана от цветовете на здрача и отново усетих силата, която ми бе отнела нощта. Стоях изумен от чудесата на магьосника, който бе успял да върне времето назад и ми покаже друг свят, отвъд онова, което просто се вижда.
И тогава го видях - мъжа, който танцува. Приближил се до мен, почти до кожата ми, да ме гледа ласкаво, едва усмихнат. Усетих тялото му, негърска плът изваяна сякаш от самата нощ. С красиви рамене и дълги като канута ръце, които се протягаха към мен и сякаш нарочно без да му докоснат галеха нечие невидимо тяло, от чийто стонове самият мрак потръпваше. Стоях като статуя пред това голо тяло, което нощта искаше да скрие от мен. Усещах дъха на кожата му, топла плът с дъх на жена, но силна и изящна, с гордост и естественост, която никога не съм усещал. Стори ми се дори, че дочувам кръвта му - бурна като непрекъснато прииждаща река, която безмилостно унищожава всичко, до което се докосне.
И сякаш усещах самоунищожението в това тяло, дочувах как тъмните като бездна води си проправят път през пропасти и заливат планини, как бушуват срещу слънцето и всеки миг сякаш ще изскочат навън, за да ме залеят и погубят.
Човекът ме докосна по рамото и ме покани до себе си. Застанахме очи срещу очи. Стори ми се, че потъвам в погледа му, както делвата потъва в кладенец, за да остане вечно там. Ръцете му съблякоха ризата ми и тя, като бяла птица, намерила гнездото си, се изгуби в мрака.
Останахме така. Взрени. Моето лице срещу неговото, скрито в мрака, моето тяло срещу неговото с дъх на жена, но силна и изящна осанка.
Това е нощта, в която загубих силата си. Оттогава танцувам.


1991 г.


Публикувано от aurora на 03.05.2004 @ 15:02:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 19:03:15 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.