автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 10
(Продължение)



ДЕВЕТИ УРОК

1.Изключването на съмнението от процеса на познанието прави този процес невъзможен. Ето защо изискването божиите думи да се възприемат без всякакво съмнение /с.55/ е абсурдно във всяка своя дума.

2. Между съмнение и подозрителност трябва да се прави разлика. Докато съмнението е логически механизъм на познанието, подозрението е съмнение, което деградира по линията на мнителността и користта.

3. Твърдението, че Бог е любов се нуждае от тълкуване. Обичащият човек е достигнал до такава висота, когато разбира добре, че е станал Бог. Въвеждането на Бог в любовта като трето лице е крачка по пътя на нейното идеологическо раздвояване.

4. Когато казвам "божествено", аз разбирам състоянието на човека, който върви уверено по пътя на своето цялостно възпроизводство.

5. Човешката вяра, а то няма друга, на равнището на своята саморефлексия може да бъде обозначена като "божествена". Ето защо, който не вярва на себе си не може да вярва и на Бога / с.55 /. Раздвояването на вярата е основен механизъм за нейното идеологизиране.

6. Да вярваш на себе си е по-трудно, отколкото да се довериш на своите познати. В случая става дума за различни неща.

7. Съгласен съм с думите на Христос, че всеки, който вярва в него прави по-голямо чудо от чудесата, които той е правил на времето /с.56/. Представете си човек, който доброволно посвещава мислите, чувствата, вярата, енергията си на своето въображение. Това не е просто глупост. Това е показател за безизходицата на хората в съвременния свят. Толкова по-жалко за този свят!

8. И за какво ще ни послужи безкрайно силната ни вяра и пламенната ни любов? За да разклатим Земята със своята сила! Чудовищно и нелепо! Но човечеството няма как друго яче да бъде разкратено освен чрез извисяването на интелекта, разбиран като хармонично единство между разум, емоции и воля!

9. Мисленето и чувствата се сливат в единство, не защото някой ни казва, че така трябва да бъде, а обратно, откривайки, че цялостният човек е единство на цял ансамбъл от качества, адептът на вярата умишлено я превръща в самостоятелен субект и от нейно име дава своите високомерни указания, които влияят върху психиката на наивната публика.
(Следва)