Очите лилаво таласъмени...
Неразсънени, непогубени,
тихо учудени
в миг те навеждат
до разкаяние.
Крият топло ухание...
Зеници гайтанени тъмни...
Тихо спусни се във тях...
Ще се съмне....
Тъмното видно ще стане,
ще се затвори отворена рана.
Тихо душата ще пие
моята тиха магия...
Тъмни слова пак изричам...
Тихо обичам, обичам...