автор: angel_stz

Бавно шават
къдриците мои
по възглавницата,
примряла за сън..
Водопадът от думи
не спира в главата ми
и отпъжда
съня ми оттук...
А така ми се иска
да притворя клепачи,
да олекна,
и светът да е цял..
Да разпилява вятъра
косите непокорни,
да плиска вълните им
във вълшебния
бряг
на съня...
Да няма чернилка
навън
и в душата ми,
да пътува
мисълта ми
към прекрасни места..
На възглавницата,
закопняла за прилив
от меки
къдрици-вълни,
и с мисли
добри за света-
да заспя....