автор: ysa

През очите на моите зими
се вторачват заснежени тъги,
за изгубени чувства и хора любими,
за изстинали млади мечти.

А живее във мене усмихнато лято,
с цветни надежди за бъдещи празници,
със пенливи обещания богато,
а срещам по пътя си вечни измамници.

Късно е,и празно,полудяла от истини,
напъпила обич без болка съм губила,
прегръщана само от студените утрини,
а без обич страстно съм любила.

Вече капе в косите ми зимния скреж
и галят ме нишки със златен обков,
а в мене все същия нежен копнеж:
да те имам до края шеметна моя любов!