автор: sradev

Да отидеш с децата на баня, та да ти изядат сапуна!
Да не съм Херкулес, че да разбирам от плетки и прежди!

предишна дупка

Пазаря вече затворен. Зяпам по витрините - няма синя прежда на пембени точици.

Краката ме отвежат до магазина и купувам нещо за душата - бира, вино, коняк. Няма стихчета да почерпя и музата - да замузи коняка. Купувам й шоколалови бонбони.

По пътя срещам Вкиснатата Танкетка, която истискваше лимон. Лимона я оплюваше безсолно, а на танкетката дори и слюнка не й беше останала. През това време една стратегия гризеше танкетката.
- Здравей Кисела, какво те води насам?
- Информация, информация, информация. И все обектно-ориентирана.
- Я пийни една бира и ела да изпееме "Снощи та срещнах на кладеньеца".
- Не мога, бързам.
- За къде бързаш?
- Да изритам деня.
- Сядай да пиеме по една бира и той, денят, сам ще се изрита.

Пиеме си бирата, а тя се оплаква "Нямам си нищичко".
- Хайде сега пък ти! Ето, имаш едно вино.

Преминахме и на по-концентрирани истини. Танкетката се наля и стана Spiritank. Пър-пър-пър и отлетя в миналото бъдеще на настоящето.

А аз останах в гората на неграматичните времена.

Ето го бъдеще минало-разминало. Клонки разлистило, дънер спретнало. Редовно поливано.
Ето го миналото бъдеще на невъзможното сегашно. Неговите тънки остри листенца са вечно червени. Дали от срам или от кръв - никой не може да ти каже.
Зад него е изправило снага предварителното бъдеще в миналото недовършено. Олюлява се под тежестта на виртуалните си плодове.
От дървото на бъдеще в миналото изоставено са се изпочупили клонки. Личи си, че вятърът на Хронос си е играл тук.
Бъдещо бъдеще вече пуска филизи. И за бъдещо бъдеще в миналото и бъдещо бъдеще неочаквано. Ще си роди то плодовете, но пак няма да позная кои са горчиви, а кои сладки.
Заобикалям храстите на сегашно временно, минало свършило, вчерашно днешно...
Настъпвам няколко гъби "един момент" и ето ме пред голямото дърво на бъдещото минало в миналото бъдеще. Някъде в короната му беше и гнездото на виолетовата вещица.
Я по-добре да не я закачам, че току-виж ме изпрогнозирала.

А, и кво стана? Изгубих се в гората.