автор: magic

Ще спра до тебе и ще те погледам
как пишеш стиховете си унесен.
На мислите и чувствата си предан,
потънал в спомени над лист приведен.

Ще се любувам без да те докосна.
Невидима ще съм без да се крия.
Неканен гост ще бъда в твойта гостна.
Не вино, вдъхновение ще пия.

Ще ме нахраниш с мъжката си сила,
богато без да знаеш ще ме черпиш.
Неканена и малко подранила
ще бъда с тебе без да се преситиш.

Ще поседна тихо - да не се смутиш,
но да те гледам няма да ми стига.
Ще те помилвам без да ме усетиш,
сама на пръсти после ще си ида...