автор: nadana

Няма ли да избледнея със годините
и за теб да се превърна просто в призрак,
бледа сянка на човек от твоето минало,
полъх слаб от спомени, които ти си имал.

Няма ли със времето за теб да стана,
просто малка част от общата картина,
на живота ти, във който тя е днес втъкана,
ще ме помниш ли, ще знаеш ли, че мен ме има?